— Но дори и да спазваме тези предпазни мерки, от това, което ни разказа досега, излиза, че Хармониите въпреки всичко пак могат да ни наранят.
— Не разполагам с достатъчно отговори, Чандален. Опитвам се да споделя с теб всичките си мисли, за да ми помогнеш да опазим народа ни. Твърде е възможно да съществуват опасности, за които дори и не подозирам.
Чандален вдигна ръце на хълбоците си, забил поглед в тревистите поля, принадлежащи на неговия народ. Мускулите на лицето му потрепваха, явно смущавани от мисли, за които Ричард само можеше да подозира. Ричард изчака Чандален да продължи:
— Вярно ли е, както казваш, че заради тези Хармонии на смъртта в селото ни е загинало дете, което дори не е получило възможност да живее?
— Съжалявам, Чандален, но ми се струва, че е точно така.
Напрегнатите му тъмни очи се спряха в погледа на Ричард.
— Как са дошли тези зли духове в нашия свят?
Ричард облиза устни.
— Струва ми се, че Калан, без да иска или подозира, ги е извикала посредством магия, предназначена да спаси живота ми. Тъй като са използвани, за да спасят живота ми, те са тук по моя вина.
Чандален се замисли над признанието на Ричард.
— Майката Изповедник не е искала да причини зло. Нито пък ти. И все пак Хармониите са тук заради вас?
Гласът на Чандален от объркан и разтревожен бе станал властен. В крайна сметка той бе един от старейшините на своя народ. Върху него, повече, отколкото върху плещите на обикновен ловец, падаше отговорността за сигурността на народа му.
Също както само преди миг Калните и Бака Тау Мана, въпреки споделяните общи ценности, едва не стигнаха до сблъсък, така някога Чандален и Ричард бяха имали доста драматични взаимоотношения. За щастие и двамата навреме бяха разбрали, че общото между тях е повече от различното.
Ричард се взря в тъмните облаци и натежалото от дъжд небе на далечния мрачен хоризонт.
— Опасявам се, че това е истината. Освен всичко друго, бях забравил особено ценни сведения, които трябваше да споделя със Зед, когато имах тази възможност. Сега той сигурно вече е тръгнал да търси Хармониите.
Чандален отново премисли добре думите на Ричард, преди да му отговори.
— Вие сте наши сънародници и сте се борили в защита на Калните. Всички ние сме убедени, че не сте извикали съзнателно или с идеята да причините зло тези Хармонии.
Чандален, който едва стигаше до рамото на Ричард, се изпъна и заключи тържествено:
— Убедени сме, че двамата с Майката Изповедник ще направите, каквото е необходимо, за да оправите нещата.
Ричард прекрасно разбираше измеренията на отговорността и дълга, според които живееше мъжът насреща му. Макар той и Чандален да произхождаха от много различни народи, с различни култури, Ричард бе израсъл и възпитан според учудващо сходни ценности. Може би, мислеше си той, двата им народа в крайна сметка не са толкова различни. Може да носеха различни дрехи, но притежаваха сходни сърца, копнежи, желания. Споделяха и множество сходни страхове.
Не само вторият баща на Ричард, но и дядо му Зед го бяха възпитавали в много от традициите, в които бе възпитан и Чандален. Причиниш ли зло, независимо поради каква причина, си длъжен да оправиш нещата по най-добрия възможен начин.
Колкото и да бе разбираемо да изпитваш страх, и никой не би очаквал от теб нещо друго, най-лошото, което би могъл да сториш, е да се скриеш от проблема, който сам си причинил. Независимо колко случайно си го направил, не бива за нищо на света да отричаш вината си. Да бягаш. Трябва да направиш, каквото можеш, за да помогнеш.
Ако не беше Ричард, Хармониите нямаше да са на свобода. Действията на Калан, продиктувани от желанието да спаси живота му, вече бяха станали причина за смъртта на други хора. Тя също нито за миг не се бе отрекла от дълга си да стори всичко, каквото е по силите й, за да спре Хармониите. Това дори не бе въпрос на спор.
— Имаш тържественото ми обещание, старейшина Чандален. Няма да имам миг покой, докато Калните и всички останали не бъдат спасени от Хармониите. Няма да мигна, докато Хармониите не бъдат върнати обратно в отвъдния свят, където принадлежат. Или ще умра в опитите си да го сторя.
По лицето на Чандален се плъзна лека усмивка, изпълнена с гордост.
— Знаех си, че не е необходимо да ти напомням за обещанието ти винаги да помагаш на народа на Калните, но все пак е хубаво да чуя от собствената ти уста, че не си забравил клетвата си.
Чандален изненада Ричард със силен удар.
— Сила за Ричард Избухливия. Нека гневът му се разгорещи срещу враговете ни.
Ричард тъкмо разтриваше ударената си буза, извръщайки глава от Чандален, когато забеляза Калан и Ду Чайлу да се връщат.