Сестра Вирна му бе споделила, че е опитвала някои дребни номера върху Ду Чайлу, за да я изпробва. Оказало се, че заклинанията, които изпратила срещу нея, потънали като камъни в кладенец, при това опитите й не останали незабелязани. Ду Чайлу знаела какво се опитват да направят с нея и по някакъв начин успяла да ги предотврати.
Съдейки по други неща, Ричард отдавна бе заключил, че дарбата на Ду Чайлу включва някои примитивни форми на пророчество. След като е била държана във вериги с месеци, той се съмняваше, че със силата си може да променя света около себе си. Хора, чиято сила е достатъчна, за да влияе на околните, не се защитават с хапане — така си обясняваше той нещата. Нито пък позволяват да бъдат държани като пленници, в очакване да бъдат принесени в жертва. Но Ду Чайлу можеше да пречи на други да упражнят магията си срещу нея — не толкова необичайна форма на мистическа протекция срещу оръжията на магията, — както бе научил Ричард.
Сега, когато Хармониите върлуваха из този свят, магията на Ду Чайлу, в каквато и форма да съществуваше тя, щеше да се срине. Ако вече не бе станало. Той я изчака да си пийне вода и да му подаде обратно мяха, преди да започне:
— Ду Чайлу, бих…
— Попитай как са хората ти.
Ричард хвърли поглед към Калан. Тя извърна очи и кимна.
— Ду Чайлу, за мен е голяма радост да видя, че си добре. Благодаря ти, че си се вслушала в съвета ми да запазиш детето си. Знам, че отговорността да отгледаш едно дете е огромна. Сигурен съм, че ще бъдеш възнаградена с много радост и щастие, а детето ти ще получи наградата от това да бъде възпитавано от теб. Знам още и че думите ми не са били толкова важни за взимането на това решение, колкото е било твоето сърце.
Ричард не трябваше да полага усилия да звучи искрен, тъй като наистина беше.
— Съжалявам, че се е наложило да изоставиш другите си деца и да предприемеш това дълго и трудно пътуване, за да ми донесеш мъдрите си думи. Знам, че не би се наела да пътуваш при такива сурови условия, ако не беше наистина важно.
Тя чакаше, очевидно все още не получила удовлетворение. Ричард, който търпеливо полагаше усилия да играе играта й, въздъхна и продължи:
— Моля те, Ду Чайлу, кажи ми как живеят Бака Тау Мана сега, когато най-после си възвърнаха родовата земя?
Най-накрая Ду Чайлу пусна доволна усмивка.
— Народът ни е щастлив и живее добре в родината си благодарение на теб, Кахарин. Но за тях ще говорим по-късно. Сега трябва да ти кажа защо съм дошла.
Ричард с усилие потисна смръщената си гримаса.
— С нетърпение очаквам да чуя думите ти.
Тя понечи да започне разказа си, но смръщи чело и му зададе съвсем различен въпрос:
— Къде ти е мечът?
— Не го нося с мен.
— И защо?
— Наложи се да го оставя в Ейдиндрил. Това е дълга история.
— Но как може да бъдеш Търсач, ако не носиш меча си?
Ричард въздъхна дълбоко.
— Търсачът на истината е личност. Мечът на истината е оръжието, което Търсачът използва, също както ти използва свирката, за да донесеш мир. Дори и без меча си аз продължавам да бъда Търсач, също както ти продължаваш да бъдеш духовна майка на народа си и без свирката.
— Не ми се струва правилно. — Ду Чайлу изглеждаше разочарована. — Мечът ти ми харесваше. Той разряза металната халка около врата ми и запази главата върху раменете ми. Аз те обявих за нашия Кахарин. Трябва да носиш меча си.
Решил, че достатъчно е играл играта й, и мислейки си за наистина сериозните проблеми, които лежаха пред всички, той се наклони напред и даде воля на намръщеното си лице.
— Веднага щом се прибера в Ейдиндрил, ще си взема меча. Когато те срещнахме, тъкмо бяхме тръгнали натам. Колкото по-малко време губя тук, в този идеален за пътуване ден, толкова по-скоро ще пристигна в Ейдиндрил и ще мога да си взема обратно меча. Съжалявам, Ду Чайлу, ако съм ти се сторил припрян. Нямах намерение да показвам неуважение. Но се страхувам за живота на множество невинни хора, както и на онези, които обичам. Тревожа се също така и за живота на Бака Тау Мана, затова съм припрян.
Ще ти бъда благодарен, ако ми кажеш какво правиш тук. Умират хора. Дори от твоите. Трябва да видя дали мога да направя нещо, за да спра Хармониите. Мечът на истината може да ми помогне. Трябва да се върна в Ейдинрил, за да си го взема. Би ли имала нещо против да отговориш на въпроса ми?
Ду Чайлу се усмихна на себе си, сега, когато той й бе показал нужното уважение. Постепенно обаче усмивката й се стопи. Заедно с нея си отиде и арогантността в поведението й. За пръв път жената му се стори несигурна, изведнъж сякаш се смали, придоби уплашен вид.