— Съпруже мой, получих смущаващо видение за теб. Като духовна майка на своя народ понякога получавам видения.
— Браво, но не желая да го чувам.
Тя го погледна.
— Моля?
— Нали каза, че е било видение.
— Да.
— Не ме интересуват никакви видения.
— Но, но ти трябва да го чуеш. Това бе мое видение.
— Виденията са вид пророчества. Пророчествата до сега не са ми помагали особено, напротив, почти винаги са ми донасяли тъга. Не искам да го чувам.
— Но виденията помагат.
— Не, не е вярно.
— Разкриват истината.
— Те не са по-истинни от сънищата.
— Сънищата също могат да казват истината.
— Не, сънищата не са истина. Те са си просто сънища. Виденията също не са истина. Те са си просто видения.
— Но аз те видях във видението си.
— Не ме интересува. Не искам да го чувам.
— Стоеше върху огън.
Ричард затаи дъх.
— Аз пък съм сънувал, че летя. Това не означава, че наистина мога да го правя.
Ду Чайлу се наведе към него.
— Сънувал си, че летиш? Наистина ли? Искаш да кажеш като птица? — тя изпъна гръб. — Никога не съм чувала подобно нещо.
— Това е само сън, Ду Чайлу. Също като видението ти.
— Но аз имах видение с това. Значи е истина.
— Това, че мога да летя в сънищата си, не означава, че мога да го правя и в реалността. Нямам навика да скачам от високо и да размахвам ръце. Това е просто сън, също като видението ти. Не мога да летя, Ду Чайлу.
— Но можеш да гориш.
Ричард постави длани на коленете си, наклони се леко назад и въздъхна дълбоко и търпеливо.
— Добре, чудесно. Какво друго имаше във видението ти?
— Нищо. Това беше всичко.
— Нищо ли? Това значи беше всичко? Аз в огън? Просто един малък сън, в който стоя в огън.
— Не беше сън. — Тя вдигна пръст, за да усили смисъла на думите си. — А видение.
— И си изминала целия този път само за да ми кажеш това? Е, хиляди благодарности, но вече наистина трябва да тръгваме. Кажи на хората си, че вашият Кахарин ви желае всичко хубаво. Успешно завръщане у дома.
Ричард се престори все едно е готов да става.
— Освен ако нямаш да ми кажеш още нещо? — добави накрая.
Ду Чайлу поомекна малко.
— Уплаших се, когато видях съпруга си в огън.
— Аз също бих се уплашил да се видя в огън.
— Не ми харесва Кахарин да е в огън.
— Нито пък на него. Е, а видението ти подсказа ли ти какво може да се направи, за да се избегне това?
Тя сведе поглед и зачовърка одеялото.
— Не.
— Виждаш ли? Каква полза от него в такъв случай?
— Добре е да се знаят подобни неща — каза тя и затъркаля някакво боклуче по одеялото. — Може да се окаже полезно.
Ричард се почеса по челото. Тя събираше кураж да му каже нещо по-важно, по-тревожно. Видението бе само претекст — това му беше ясно. Той продължи с по-мек глас, надявайки се да я предразположи да говори:
— Ду Чайлу, благодаря ти за предупреждението. Ще се постарая да запомня, че това би могло да ми бъде от помощ.
Тя срещна погледа му и кимна.
— Как ме намери? — попита той.
— Ти си Кахарин. — Тя отново имаше благороден вид. — Аз съм духовната майка на Бака Тау Мана, пазителката на древните закони. Твоята съпруга.
Ричард разбра. Тя бе свързана с него, също както Д’Харанците — като Кара. И като Кара може да надушва присъствието му.
— Бях на ден път южно от тук. Ти едва не се размина с мен. Да не си започнала да имаш трудности с определянето на местоположението ми?
Тя извърна поглед от неговия и кимна.
— Винаги досега съм могла да застана, да се взра в хоризонта, с вятъра, развяващ косите ми, да посоча и да кажа „Кахарин се намира натам“. — Отне й известно време, докато събере гласа си. — Напоследък става все по-трудно да определя къде си.
— Само допреди няколко дни бяхме в Ейдиндрил — каза Ричард. — Сигурно си започнала пътешествието си доста преди да се озова на това място.
— Да, така е. Когато разбрах, че трябва да дойда при теб, ти не беше на това място. — Тя махна с ръка през рамо. — Беше много, много по на североизток.
— След като си могла да определиш, че съм в Ейдиндрил, защо си тръгнала да ме търсиш насам?
— Когато започнах да те усещам все по-трудно, разбрах, че има проблем. Виденията ми казаха, че трябва да те открия преди връзката ми с теб да е пропаднала окончателно. Ако бях тръгнала натам, накъдето знаех, че се намираш, когато започнах пътуването си, когато пристигнех, вече нямаше да си там. Посъветвах се с виденията си докато все още ги имах, и тръгнах насам, където те ми казаха, че ще бъдеш.