Към края на пътуването усетих, че си тук, на това място. Малко след това вече престанах да те усещам. Бяхме все още на доста разстояние, така че всичко, което — можехме да направим, бе да продължаваме насам. Добрите духове отвърнаха на молитвите ми и позволиха на пътищата ни да се срещнат.
— Радвам се, че добрите духове са ти помогнали, Ду Чайлу. Ти си добър човек и заслужаваш помощта им.
Тя отново зачовърка из одеялото.
— Но моят съпруг не вярва на виденията ми.
Ричард навлажни устни.
— Баща ми някога ме е учил да не ям гъби, намерени в гората. Казваше, че ме видял да ям отровна гъба, става ми лошо и умирам. Нямаше предвид, че това наистина ще се случи, но се страхуваше. Предупреждаваше ме какво може да ми се случи, ако ям гъби, които не познавам.
— Разбирам — с усмивка промълви тя.
— Какво бе истинското ти видение? Може би е било видение на нещо, което е възможно да се случи, на някаква опасност, а не на нещо предрешено?
— Вярно е, че някои видения са само вероятни, но не още установени в съдбата на определения човек. Може и твоето да е било от тях.
Ричард пое ръката й между своите.
— Ду Чайлу — попита той с нежен глас, — моля те да ми кажеш защо дойде при мен?
Тя благоговейно приглади малките разноцветни лентички, развяти на рамото й, сякаш припомняйки си молитвите на хората й, с които я бяха изпратили на път. Това бе жена, която носеше мантията на отговорността с дух, сила и достойнство.
— Бака Тау Мана са щастливи да се завърнат в родината си след толкова поколения на раздяла със земята, с която са свързани сърцата им. Нашата родина е всичко онова, което е записано в старите книги за нея. Земята е плодородна. Времето е приятно. Мястото е удобно за отглеждане на деца. Място, където човек може да е свободен. Нашите сърца ликуват, че най-сетне се завърнахме там. Всеки народ заслужава да получи онова, което ти дари на нас, Кахарин. Всеки народ трябва да живее в спокойствие и безопасност.
Ти не живееш така. Ти и твоят народ от земята на Новия свят, за който ми разказа, не сте в безопасност. Приближава безчетна армия.
— Джаганг — промълви Ричард. — Имала си видение за това?
— Не, съпруже мой. Видяхме го със собствените си очи. Срамувах се да ти го призная, тъй като бяхме толкова уплашени от тях, че не исках да призная страха си.
Когато бях прикована за онази стена и знаех, че един ден Мадженди ще дойдат и ще ме принесат в жертва, не бях толкова уплашена, защото щях да умра единствена аз, а не целият ми народ. Хората от моя народ са силни, щяха да си изберат нова духовна майка, която да ме замени. Щяха да отблъснат Мадженди, ако онези бяха настъпили към блатата. Щях да умра с мисълта, че Бака Тау Мана ще продължи да живее.
Всекидневно се упражняваме с оръжията си, за да не може никой да дойде и да ни унищожи. Винаги сме в готовност, както ни учи древният закон, да се борим с цената на живота си срещу всеки, който идва с лоши намерения. Няма човек освен Кахарин, който да може да бъде достоен противник на нашите майстори на острието.
Но колкото и добри да са те, няма да могат да се справят с армия като тази. Когато онези многобройни войници най-сетне ни забележат, няма да можем да ги отблъснем.
— Разбирам, Ду Чайлу, разкажи ми всичко.
— Нямам думи да ти предам видяното. Не знам как да ти опиша така, че да ме разбереш, колко много бяха онези войници. И конете им. И каруците. Оръжията.
Тяхната армия се простира от хоризонт до хоризонт и не се изгубва от погледа с дни. Никой не може да ги преброи. Със същия успех бих могла да се опитам да ти кажа колко стръка трева има из тези тревисти полета. Не разполагам с дума, която може да изрази подобно огромно количество.
— Мисля, че току-що го направи — измърмори Ричард. — Значи не са нападнали народа ти?
— Не. Нашият страх е съсредоточен в бъдещето, когато тези мъже ще се върнат и ще ни погълнат. Такива като тях няма да ни оставят необезпокоявани за дълго време. Такива като тях вземат всичко. Никога нищо не им е достатъчно.
Нашите мъже ще загинат. Децата ни ще бъдат избити. Жените ни ще бъдат отвлечени. Срещу този враг няма надежда за спасение.
Ти си Кахарин, така че трябва да го знаеш. Така гласи древният закон.
Като духовна майка на Бака Тау Мана се срамувам, че трябва да покажа пред теб страха си и да ти призная, че хората ни са изплашени, че ще бъдем погълнати от пастта на този звяр. Ще ми се да мога да ти кажа, че стоим гордо изправили глави пред очите на смъртта, но не е така. Поглеждаме натам с трептящи сърца.
Ти си Кахарин, няма да ни разбереш. Ти не познаваш страха.
— Ду Чайлу — смутено промълви Ричард, — аз често изпитвам страх.