— Ти? Не е възможно. — Погледът й се заби в одеялото. — Казваш го само за да успокоиш срама ми. Ти се изправи срещу тридесет и не изпита и капка страх. И ги победи. Само Кахарин може да направи подобно нещо. Кахарин е безстрашен.
Ричард повдигна брадичката й.
— Изправих се срещу тридесет, но не без страх. Бях ужасен, също както сега пред лицето на Хармониите и предстоящата война. Да признаеш страха си не е проява на слабост, Ду Чайлу.
Тя се усмихна на топлия му жест.
— Благодаря ти, Кахарин.
— Значи Императорският орден още не се е опитал да ви нападне?
— Засега сме в безопасност. Дойдох да те предупредя, защото те навлязоха в Новия свят. Минаха покрай нас. Насочиха се най-напред към теб.
Ричард кимна. Армията на Джаганг бе поела на север, към Средната земя.
Армията на генерал Рейбич, наброяваща близо сто хиляди души, бе тръгнала на изток, за да охранява южните подстъпи към Средната земя. Генералът бе помолил Ричард за разрешение да не се връща в Ейдиндрил. Планът му бе да заварди всички южни проходи, водещи към Средната земя, и особено второстепенните пътища в Д’Хара. На Ричард му се стори разумно.
Сега съдбата бе изправила този човек и армията му на пътя на Императорския орден.
Армията на Рейбич може и да не беше толкова многобройна като Ордена, но Д’Харанците бяха яростни бойци и щяха да заемат добри позиции. След като разберяха веднъж накъде са се насочили силите на Джаганг, можеха да получат подкрепление.
Джаганг се възползваше от помощта на надарени магьосници и Сестри. Генерал Рейбич също разполагаше с цял отряд Сестри на светлината. Сестра Вирна, сега Прелат Вирна, бе обещала на Ричард, че Сестрите ще се борят срещу Ордена и използваната от врага магия. Магията вече отслабваше, но това важеше и за помощниците на Джаганг. Освен вероятно на Сестрите на мрака и на онези, които можеха да си служат със Субстрактивна магия.
Генерал Рейбич, също както Ричард и останалите генерали в Ейдиндрил и Д’Хара, разчитаха на Сестрите, за да могат да държат под око посоката, в която се движи армията на Джаганг в Новия свят, и благодарение на това предимство да могат да си избират стратегически места, които да завардват. Сега, когато магията отслабваше, те оставаха слепи.
За щастие Ду Чайлу и Бака Тау Мана ги предупреждаваха.
— Оказваш ни огромна помощ, Ду Чайлу — усмихна й се Ричард. — Новините, които носиш, са важни. Сега знаем какво прави Джаганг. Значи не са се опитали да минат през земята ви? Просто са ви подминали?
— Ако бяха искали да ни нападнат, щеше да им се наложи да се отклоняват. Поради многочислеността на армията им крилото им мина доста наблизо, но подобно таралеж в корема на куче, нашите майстори на острието затрудниха минаването им по-наблизо. Заловихме някои от водачите на тези двукраки кучета. Те ни казаха, че засега армията им не се интересува от малката ни земя и народ и са доволни просто да минат покрай нас. Те преследват по-голяма плячка. Но един ден ще се върнат и ще заличат Бака Тау Мана от лицето на земята.
— Споделиха с вас плановете си?
— Всеки проговаря, когато го попиташ както трябва.
— Тя се усмихна. — Хармониите не са единствените, които си служат с огъня.
Ричард вдигна ръка.
— Разбрах те.
— Споменаха, че отиват към място, където могат да осигурят провизии за армията си.
Ричард осмисляше важността на новините, които чуваше, и несъзнателно поглаждаше долната си устна.
— Звучи логично. От известно време те събираха силите си в Стария свят. Армия като тяхната не може да стои и да чака дълго време. Тя трябва да се храни. Трябва да се движи и да си осигурява провизии. Много провизии. Новият свят, заедно със завоеванията, им предлага и съблазнителна трапеза.
Той погледна Калан, застанала по-назад отляво.
— Накъде биха тръгнали да търсят провизии?
— Има много възможни места — отвърна Калан. — Могат да опустошават всяко място, през което минават, да си осигуряват храна и да проникват все по-навътре в Средната земя. Ако избират пътя си по този начин, могат да се изхранват, без да спират, също както прилепът улавя храната си във въздуха.
Другата възможност е да спрат на място, където предполагат, че ще има по-големи запаси от храна. Лифани например може да им осигури доста зърно, Сандария притежава огромни стада овце и може да ги снабди с месо. Ако си избират цели според наличните запаси от храна, могат да си набавят провизии за доста време напред. По този начин ще се освободят от задължението да мислят за прехраната си и когато си избират следващата цел, ще се ръководят единствено от стратегически подбуди. Това би ни създало доста трудности.