Ако бяхме на тяхно място, бих избрала второто. При положение, че армията им не е гладна, можем да се надяваме на милост от тяхна страна, докато не се изпречим на пътя им.
— Можем да използваме генерал Рейбич — каза Ричард, разсъждавайки на глас. — Може би той ще успее да блокира Ордена или поне да ги забави, докато ние евакуираме хората и изнесем провизиите, преди Джаганг да ги е докопал.
— Ще бъде трудно да изнесем толкова огромни количества провизии. Ако Рейбич изненада частите на Джаганг — продължи Калан, — трябва да притисне авангарда им, през това време ние ще трябва да нападнем отстрани.
Ду Чайлу поклати глава.
— Когато бяхме принудени да напуснем родината си, отидохме да живеем в онова мокро място. Когато на север валеше, прииждаха силни наводнения. Реката излизаше от коритото си и се разпростираше далеч встрани. В този бурен бяг, задръстена с кал и огромни, обърнати с корените нагоре дървета, тя помиташе всичко по пътя си. Не можехме да устоим пред могъществото и беса на толкова много вода — никой не би могъл. Мислиш си, че ще можеш, докато не я видиш да приближава. Или си намираш по-високо място, където да останеш на сухо, или си мъртъв.
С армията е същото. Не можете да си представите колко е огромна.
Съзрял ужаса в очите й и почувствал тежестта на думите й, Ричард настръхна. Това, че не можеше да изрази числото с думи, беше без значение. Ричард разбираше мисълта й, сякаш тя вливаше образа и впечатленията си от Императорския орден директно в главата му.
— Ду Чайлу, благодаря ти, че ми донесе тази информация. Твоите думи ще спасят живота на много хора. Сега поне няма да бъдем изненадани — както щеше да стане в противен случай. Благодаря ти.
— Генерал Рейбич вече се е насочил на изток, така че поне това е на наша страна — обади се Калан. — Трябва да го уведомим.
Ричард кимна.
— Можем да заобиколим малко и да удължим пътя си към Ейдиндрил, така че да се срещнем с него и да решим какво ще предприемем оттук нататък. Освен това от него можем да вземем и коне. Това ще ни спести доста време.
— Дано само не е стигнал твърде далеч. Всяка минута е ценна.
След битката, в която Д’Харанската армия бе победила разузнавателните части на Джаганг, Рейбич бе сменил посоката и се бе насочил на изток. Д’Харанците се връщаха да охраняват пътищата на север от Стария свят, където Джаганг събираше частите си, за да предприеме поход към Средната земя и евентуално към Д’Хара.
— Ако настигнем генерала и го предупредим, че Императорският орден настъпва — предложи Кара, — той може да изпрати куриери в Д’Хара и да заповяда преразпределение на силите.
— Също и в Келтон, Джара и Гренидон, наред с другите — обади се Калан. — Вече имаме на своя страна съюзници, чиито армии са в готовност.
Ричард кимна.
— Звучи логично. Поне ще знаем къде има нужда от тях. Само дето ми се иска по-бързо да стигнем до Ейдиндрил.
— Дали изобщо това ще има някакво значение? — попита Калан. — Нали си спомняш, става въпрос за Хармониите, а не за Промъкника.
— Това, което Зед ни помоли да направим, вероятно няма да помогне по никакъв начин — каза Ричард, но пък, от друга страна, не сме напълно убедени, нали? Може да ни е казвал истината относно това колко е спешно да сторим именно това, но просто да е подменил имената, заменяйки Хармониите с Промъкника.
— Може да загубим от Джаганг още преди Хармониите да са ни пипнали. Смъртта си е смърт — отчаяно въздъхна Калан. — Не знам каква игра играе Зед, но истината със сигурност щеше да ни свърши по-добра работа.
— Трябва да се върнем в Ейдиндрил — с окончателност в гласа каза Ричард. — Това е.
Мечът му беше в Ейдиндрил.
По същия начин, по който Кара го усещаше чрез връзката си с него, а Ду Чайлу можеше да определи местонахождението му, Ричард бе избран за Търсач и свързан с Меча на истината. Свързан с острието. Сега се чувстваше така, сякаш нещо вътре в него липсва.
— Ду Чайлу — попита я той, — когато тази огромна армия мина покрай вас по пътя си на север…
— Не съм казвала, че са отишли на север.
Ричард примигна.
— Но именно натам би трябвало да са се насочили. Те навлизат в Средната земя или в Д’Хара. Която и от двете цели да предпочетат, все трябва да тръгнат на север.
Ду Чайлу категорично поклати глава.
— Не. Не вървят на север. Минаха покрай нашите земи от южната им страна, държаха се близо да брега, покрай него, после поеха на запад.
Ричард я гледаше онемял.
— На запад?
Калан се свлече на колене край него.
— Ду Чайлу, сигурна ли си?
— Да. Ние ги проследихме. Бяхме разпратили съгледвачи във всички посоки, тъй като виденията ми ме предупредиха, че тези хора са много опасни за Кахарин. Някои от по-високите чинове, които заловихме, знаеха името „Ричард Рал“. Точно затова тръгнах към теб да те предупредя. Армията знае името ти. Ти си объркал плановете им. Всички те мразят от дъното на душите си. Казаха ни го нашите пленници.