— Възможно ли е виденията ти за мен и огъня да са свързани с огъня на омразата, който таят тези хора в сърцата си към мен?
Ду Чайлу се замисли над въпроса му.
— Ти разбираш от видения, съпруже мой. Може да е както казваш. Едно видение не винаги означава онова, което показва. Понякога означава само, че нещо е възможно или подсказва бъдеща опасност. Друг път е както казваш — видение на впечатлението от някаква идея или събитие.
Калан протегна ръка и хвана Ду Чайлу за ръкава.
— Но къде са отивали? Все някъде ще завият на север към Средната земя. От това зависи животът на много хора. Не разбра ли накъде отиват? Трябва да разберем къде ще завият на север.
— Не — каза Ду Чайлу, явно объркана от изненадата им. — Намерението им е да следват брега на голямата вода.
— Океанът? — попита Калан.
— Да, така го нарекоха. Ще следват голямата вода и ще вървят на запад. Мъжете не знаеха как се нарича мястото, където отиваха. Знаеха само, че трябва да се качат много на запад, до някакво място, което, както ти каза, разполага с огромни запаси провизии.
Калан пусна ръкава на жената.
— Добри духове — прошепна тя. — Здраво сме я загазили.
— И аз така мисля — каза Ричард, стиснал юмруци. — Генерал Рейбич е далеч на изток и продължава в грешна посока.
— По-лошо — каза Калан и се извърна да погледне на югозапад, сякаш знаеше накъде се е насочил Орденът.
— Разбира се — изпъшка Ричард. — Това е онази страна, за която говореше Зед, близо до долината Нарийф, изолираната страна на югозапад, където има зърно в изобилие. Нали?
— Да — отвърна Калан, все още загледана в хоризонта. — Джаганг се е насочил към майката на хляба в Средната земя.
— Тоскла — каза Ричард, припомняйки си, че Зед бе споменавал това име.
Калан се обърна към него и кимна отчаяно.
— Така изглежда — каза тя. — Не съм и предполагала, че Джаганг ще се отклони толкова от пътя си. По-скоро си мислех, че ще нападне бързо Новия свят, за да не ни позволи да съберем частите си.
— И аз така мислех. Както и генерал Рейбич. Той бърза към един от входовете на Средната земя, който Джаганг така и няма да използва.
Ричард забарабани с пръст по коляното си, замислен над възможностите им.
— Това поне може да ни спести малко време. Пък и вече знаем къде отива Императорският орден — в Тоскла.
Калан поклати глава, явно също мислеше за същото.
— Зед познава мястото по старото му име. С времето тази страна е сменяла много имена. Била е известна като Венгрен, Вендис, Турслан и още някои. Отдавна никой не я познава като Тоскла. — възкликна Ричард, без всъщност да я слуша много внимателно, насочил мисълта си към определяне на приоритетите за действие. — И как се нарича сега?
— Андерия — отвърна тя.
Ричард рязко вдигна глава. Усети как през краката му преминават ледени иглички.
— Андерия? Защо? Защо се нарича Андерия?
Калан го изгледа свъсено.
— Наречена е по името на един от древните си основатели. Казвал се е Андер.
Игличките обхванаха цялото му тяло.
— Андер. — — Той примигна насреща й. — Джоузеф Андер?
— Откъде знаеш?
— Магьосникът, наречен „Планината“? Онзи, за когото Коло разказва, че са изпратили да се справи с Хармониите?
Калан кимна.
— Това е бил прякорът му, така са го наричали всички. Истинското му име е Джоузеф Андер.
ТРИДЕСЕТ И ВТОРА ГЛАВА
РИЧАРД СЕ ЧУВСТВАШЕ така, сякаш всичките му мисли се бяха вдигнали на война в главата му. Докато все още търсеше разрешение на проблема с непосредствената заплаха, изведнъж бе застигнат от образа на безкрайната върволица войници, изсипващи се от Стария свят.
— Добре — вдигна той ръка, за да попречи на спътниците си да говорят всички в един глас. — Добре. Успокойте се. Нека да помислим.
— Целият свят може да бъде унищожен от Хармониите преди Джаганг да е стигнал до Средната земя — започна Калан. — Трябва да се заемем преди всичко с тях нали ти сам ме убеди в това. Не че на света на живите му е особено необходима магия, за да оцелее, но на нас тя със сигурност ще ни е от полза, ако искаме да победим Джаганг. Той не би могъл да бъде по-доволен, ако се окажем срещу него само с оръжие в ръка. Трябва да се върнем в Ейдиндрил. Както сам каза, какво ще стане, ако Зед е говорил истината относно това какво трябва да направим в Магьосническата кула — с бутилката? Ако не изпълним онова, което се иска от нас, може да помогнем на Хармониите да вземат надмощие над този свят. Ако не действаме достатъчно бързо, може да се окаже прекалено и окончателно късно.