— А аз искам Агиелът ми отново да действа — с болезнено нетърпение в гласа се обади Кара. — Иначе няма да мога да ви защитавам, когато се наложи. Според мен трябва да се върнем в Ейдиндрил и да спрем Хармониите.
Ричард отмести поглед от едната към другата жена.
— Чудесно. А как точно ще спрем Хармониите, ако задачата на Зед е била да ни прати за зелен хайвер, за да не му се пречкаме? Ако просто се притеснява за нас и е искал да ни държи далеч от опасността, докато той сам се опитва да се справи със ситуацията? Нали разбирате, като баща, който вижда да приближава подозрителен пътник и казва на децата си да се приберат в къщата, за да преброят съчките за огъня.
Ричард се взираше в помръкналите им от отчаяние лица.
— Това, че Джоузеф Андер е бил човекът, изпратен да се справи с Хармониите и че в същото време е основателят на Андерия, е ценна информация. Може би то означава нещо, а Зед не го знае. Не съм казал, че трябва да ходим в Андерия. Духовете са ми свидетели, че за мен също е важно да стигна до Ейдиндрил. Просто не искам да пропуснем нещо съществено. — Ричард притисна слепоочията си с пръсти. — Не знам какво да правим.
— Тогава да се върнем в Ейдиндрил — каза Калан. — Знаем, че в това поне има някаква надежда.
Ричард изрази на глас мислите си:
— Това може да се окаже най-доброто решение. В крайна сметка, какво ще стане, ако Планината, Джоузеф Андер, е попречил на Хармониите в противоположната посока — в другия край на Средната земя, а после, в друг етап от живота си, след войната, е основал тази страна, по-късно наречена Андерия?
— Точно така. Значи трябва колкото се може по-скоро да се връщаме в Ейдиндрил — настоя Калан. — И да се надяваме, че това ще попречи на Хармониите.
— Виж — продължи Ричард и вдигна ръка, за да помоли за още малко търпение, — съгласен съм, но как точно ще спрем Хармониите, ако наистина сме пратени за зелен хайвер? Ако всичко е просто номер на Зед? В такъв случай няма да сме направили нищо нито за единия, нито за другия проблем. Трябва да имаме предвид и това.
— Господарю Рал — намеси се Кара, — отиването в Ейдиндрил все ще ни е от полза. Не само защото ще можеш да си вземеш меча и да направиш онова, което те помоли Зед, но и за да прегледаш отново дневника на Коло. Бердин е там. Тя ще ти помогне в превода. Сигурно вече доста е напреднала, докато ни нямаше. Може дори да е стигнала до допълнителна информация за Хармониите. Може да е намерила отговори и в момента да седи и да те чака, за да ти ги каже. А дори да не е така, поне ще имаш книгата и ще знаеш какво търсиш.
— Права си — призна Ричард. — Освен това в Кулата има и други книги. Коло споменава, че Хармониите са се оказали доста по-лек проблем, отколкото всички са мислели.
— Но тогава хората са притежавали Субстрактивна магия — възрази Калан.
Ричард също я притежаваше, но не знаеше почти нищо за използването й. Мечът бе единственото нещо, което наистина разбираше.
— Може в някоя от книгите в Кулата да се съдържа разрешението на проблема с Хармониите — — продължи Кара. — И може би наистина не е толкова сложно. Може да не се изисква Субстрактивна магия.
Морещицата скръсти ръце, очевидно недоволна от споменаването на магията.
— Може би просто трябва да вдигнеш пръст във въздуха и да им заповядаш да се махнат от този свят.
— Да, ти си човек на магията — обади се и Ду Чайлу, не схванала саркастичната нотка в гласа на Кара. — Можеш да го направиш.
— Залагаш на мен повече, отколкото заслужавам — обърна се той към Ду Чайлу.
— Въпреки всичко ми се струва, че единственото ни разумно решение е да се върнем в Ейдиндрил — заключи Калан.
Ричард поклати глава. Съмняваше се в думите й. Щеше му се да може по-лесно да вземе правилното решение. Сега везните се накланяха ту в едната, ту в другата посока. Имаше нужда от допълнителна информация, която да уравновеси нещата.
Понякога му се искаше да изкрещи, че той е най-обикновен горски водач и че не знае как да постъпи. Искаше му се в такъв момент изведнъж да се появи някой, който да му посочи правилното решение.
Ролята на Господаря Рал му се струваше прекалено далечна за него, от време на време изпитваше неистово желание да захвърли всичко и да се върне в своята Западна земя. Точно така се чувстваше и сега.
Искаше му се още Зед да не го бе лъгал. Тъй като не знаеха истината, животът на незнайно колко хора висеше на косъм. Заради това и защото Ричард не бе черпил от мъдростта на Зед, когато бе имал тази възможност. Де да си бе използвал главата по-пълноценно и да се бе сетил навреме за Ду Чайлу.