С тези огромни палатки и всичките удобства, които носят със себе си, приличат почти на пътуващ град. — Ду Чайлу плъзна ръка във въздуха. — Тази армия пътува като ленива река. Отнема време, но нищо не може да я спре. Продължава да приижда. Всеки ден по малко. Един град, който се движи в избраната посока. Те са много и са бавни, но идват.
Знаех, че трябва да предупредя Кахарин, така че решихме да се откажем от по-нататъшното им преследване. — Тя извъртя ръката си във въздуха, сякаш облак прах, завихрил се от порива на вятъра. — Върнахме се към първоначалната цел на пътуването си. Бака Тау Мана могат да се придвижват пеш толкова бързо, колкото други на кон.
Ричард бе пътувал с нея. Твърдението бе малко пресилено, но не много. Веднъж я бе накарал да язди кон. Тя го бе взела за зъл дух.
— Докато пътувахме бързо през обширните равни по лета насам, внезапно попаднахме на огромен град с високи стени. Сигурно е бил Ренуолд — предположи Калан. — Това е единственият голям град в Дивото, който бихте могли да срещнете по пътя си насам. И има точно такива високи стени.
Ду Чайлу кимна.
— Ренуолд. Не му знаехме името. — Напрегнатият й поглед, подобен на погледа на Кралица, дошла пред народа си с лоши новини, се премести от Калан към Ричард. Този град бе посетен от армията на Джаганг. — Ду Чайлу зарея поглед в далечината, сякаш картината на града внезапно изникна пред погледа й. — Никога не съм предполагала, че хората могат да бъдат толкова жестоки към себеподобните си. Мадженди, колкото и да ги мразим, никога не биха направили такива неща, каквито бяха вършили онези мъже в града. — Сълзите в очите на Ду Чайлу най-сетне преляха и се затърколиха надолу по лицето й. — Това беше жестоко клане. Наред — стари, млади, деца. Но не преди да прекарат дни.
Ду Чайлу се задави от плач. Калан постави приятелска ръка на рамото й. Ду Чайлу изведнъж заприлича на дете, сгушило се в прегръдката й. Дете, видяло твърде много.
— Знам — прошепна Калан, която също едва сдържаше сълзите си. — Знам. Аз също съм попадала в голям град с високи стени, след като през него бе минал Джаганг. Знам какво си видяла. Ходила съм между труповете в Ебинисия. Видяла съм какво означава клане, извършено от Ордена. Знам какво вършат тези зверове с жертвите си, преди да ги убият.
Ду Чайлу, жената, която смело и безстрашно ръководеше народа си, която бе понесла с упорство и гордо вдигната глава месеците пленничество и перспективата да бъде принесена в жертва, която бе видяла с очите си смъртта на петимата си съпрузи, паднали в изпълнение на древните закони на народа си, която бе готова да посрещне смъртта, но да помогне на Ричард да унищожи Кулите на смъртта с надеждата да върне земята на своя народ, зарови лице в рамото на Калан и заплака като дете, припомняйки си видяното в Ренуолд. Майсторите на острието извърнаха глави, за да не гледат тяхната духовна майка разстроена до такава степен. Чандален и ловците му, които чакаха наблизо, също извърнаха глави.
Ричард не мислеше, че има нещо, което може да накара Ду Чайлу да плаче пред други хора.
— Имаше един човек — през сълзи успя да промълви тя, — единственият жив, когото открихме.
— Как е оцелял? Каза ли ви? — попита Ричард.
— Беше полудял. Ругаеше добрите духове за съдбата на семейството си. Крещеше непрестанно, че случилото се е по негова вина, и молеше духовете да му простят и да му върнат близките. Носеше със себе си полуразложената главица на дете. Говореше й, сякаш детето бе живо, молеше я за прошка.
Лицето на Калан помръкна. Бавно, очевидно с неохота, попита:
— Той да не беше с дълга бяла коса? С червено сако със златен брокат на раменете?
— Познаваш ли го? — попита Ду Чайлу.
— Посланик Селдон. Не е бил в града по време на нападението. Беше в Ейдиндрил. — Калан погледна Ричард.
— Предложих му да се присъедини към нас. Той отказа с довода, че вярва на асамблеята на седемте, че Мардовия ще бъде уязвима, ако се присъедини към едната или другата страна. Отказа да се присъедини към нас или към Ордена с думите, че неутралитетът гарантира сигурността на страната му.
— Ти какво му отговори? — попита Ричард.
— Предадох му твоите думи — декрета ти, че в тази война странични наблюдатели не се допускат. Казах му, че като Майка Изповедник съм се клела да не проявявам милост към Императорския орден. Обясних на посланик Селдон, че по този въпрос двамата с теб сме единодушни и че неговата страна трябва да е или с нас, или против нас. Че Императорският орден ще се отнесе към тях по същия начин. Опитах се да му обясня какво ще ги сполети. Не искаше да ме чуе. Молех го да размисли в името на живота на семейството му. Той отвърна, че семейството му било на сигурно място зад стените на Ренуолд.