— Не бих искал никой друг да научава този урок — прошепна Ричард.
Ду Чайлу отново зарида.
— Молех се главата да не е на собственото му дете. Искаше ми се да не го бях видяла в сънищата си.
Ричард нежно докосна Ду Чайлу по ръката.
— Разбираме, Ду Чайлу, ужасът, който всява Орденът при всяко свое появяване, е обмислено средство, с което се цели деморализиране на бъдещите жертви. Така те по-лесно се поддават на капитулация. Точно затова се борим с тези хора.
Ду Чайлу го погледна, избърса бузата си с опакото на ръката и преглътна сълзите си.
— В такъв случай те моля да отидеш там, накъдето се е запътил Орденът. Или поне да пратиш човек да ги предупреди. Да накара хората да избягат, преди да бъдат измъчвани и изклани като онези, които видях в Ренуолд. Тези Андерианци трябва да бъдат предупредени. Трябва да избягат.
Сълзите й отново потекоха, придружени от накъсани стонове. Ричард я проследи с поглед, докато се отдалечаваше сред тревата, за да поплаче насаме.
Усети ръката на Калан на рамото си и се обърна.
— Тази страна, Андерия, все още не е капитулирала пред нас. В Ейдиндрил имаше техни представители, които изслушаха нашата гледна точка, нали? Позицията ни им е ясна?
— Да — отвърна Калан. — Представителите им бяха предупредени по същия начин, както всички останали страни. Казано им бе каква заплаха ги грози и че ние възнамеряваме да й се противопоставим. Андерия знае, че обединението на Средната земя е вече в миналото и се надяваме скоро да обявят капитулацията си пред Д’Харанската империя. — Д’Харанската империя.
Прозвуча му толкова грубо, толкова студено. Ето го, един обикновен горски водач, чувствайки се като натрапник на някакъв трон, който дори не бе сигурен че съществува — освен по титла. И той е отговорен за цяла империя.
— Не преди дълго аз самият бях ужасен от Д’Хара. Страхувах се, че те искат да завладеят всички страни. Сега това е единствената ни надежда.
Калан се усмихна на иронията му.
— Името Д’Хара е единственото, което остана същото, Ричард. Повечето хора са убедени, че се бориш за свободата на народите, а не за да ги заробваш. Тиранията сега се свързва с образа на Императорския орден. Андерия е наясно с условията, каквито бяха обяснени на всяка една страна — че ако се присъединят към нас по своя воля, ще станем едно, ще бъдем равни с всички и ще се ръководим от справедливи и добри закони, които всички ще спазваме. Те са наясно, че изключения не се допускат. И знаят санкциите и последствията, ако откажат да се присъединят към нас.
— И на Ренуолд бе казано същото — припомни й той.
— Но не ни повярваха.
— Не всички са готови да застанат лице в лице с истината. Не можем да очакваме подобно нещо и трябва да насочим грижите си към онези, които споделят убедеността ни да се борим за свободата си. Не можеш да жертваш живота на онези, които ни вярват, Ричард, да изоставяш на втори план каузата ни заради онези, които не желаят да прогледнат. Да го направиш, означава да предадеш смелчаците, които се присъединиха към нас и пред които сме отговорни.
— Права си — въздъхна Ричард уморено. Той изпитваше същите чувства, но бе успокояващо да го чуе от нея. Армията на Андерия голяма ли е?
— Ами да — отвърна Калан. — Но истинската им защита не е армията. А едно оръжие, наречено Домини дирч.
Макар името да му звучеше като на високо Д’Харански, при всички други мисли в главата му преводът не му хрумна веднага.
— Дали е нещо, което можем да използваме срещу Ордена?
Обмисляйки въпроса му с взрян в далечината поглед, Калан късаше високите връхчета на тревата наоколо.
— Това е древно магическо оръжие. Благодарение на Домини дирч Андерия де факто винаги е била устойчива на нападение. Те са част от Средната земя, тъй като се нуждаят от нас като търговски партньори, имат нужда от пазари за огромните количества храна, които произвеждат. Но с Домини дирч са почти независими, почти извън обединението на Средната земя. Връзката ни с тях винаги е била доста рехава. Подобно на Майките Изповедници преди мен, ги принудих да приемат властта ми и да се подчиняват на правилата на Съвета, ако желаят да продават стоките си. Въпреки това Андерианците са горди и винаги са гледали на себе си като отделен народ, по-висш от останалите.
— Така мислят те, но не и аз — нито пък Джаганг ще си го помисли. Що за оръжие е това? Може ли да спре Императорския орден, как мислиш?
— Ами не се е налагало да бъде използвано от векове. — Калан замислено поглади брадичката си със стрък трева. — Но не знам защо. Ефективността му обезкуражава всяко нападение. Поне в нормални времена. От последния голям конфликт насам е използвано в сравнително по-незначителни случаи.