Ричард хвърли поглед към Ду Чайлу, която продължаваше да плаче недалеч в тревата, заровила главата си в ръце.
— Но нали каза, че самата Андерия разполага със силна армия.
Калан въздъхна нетърпеливо.
— Ричард, нали обеща на Зед да се върнем в Ейдиндрил.
— Да, така е. Но не съм уточнявал кога.
— То се подразбираше.
Той се обърна и я погледна.
— Няма да е нарушение на обещанието, ако най-напред наминем през друго място.
— Ричард.
— Калан, може би сега, когато магията отслабва, Джаганг вижда в това своя шанс да завладее успешно Андерия и да се докопа да запасите от храна.
— Това би било лошо за нас, но Средната земя разполага и с други източници на препитание.
— Ами ако храната не е единствената причина Джаганг да се интересува от Андерия? — Той килна глава на една страна. — Джаганг притежава хора с дарбата. Те вече са разбрали, също както Ан и Зед, че магията отслабва. Ами ако също знаят, че са замесени Хармониите? Какво ще стане, ако Джаганг е прозрял своя шанс да завладее една по принцип непревземаема страна и после, ако нещата се променят, ако Хармониите бъдат прогонени?
— Няма как да знае, че става въпрос за Хармониите. А дори и да знае, как ще намери начин да се справи с тях?
— Той разполага с хора с дарбата. Хора с дарбата от Двореца на пророците. Тези мъже и жени са изучавали книгите в подземията на Двореца. Не мога да си представя колко знаят. А ти?
Ново появяващите се възможности хвърлиха в ужас Калан.
— Мислиш, че може би знаят начин за изгонването на Хармониите?
— Нямам представа. Но ако наистина имат или пък открият разрешението на проблема в Андерия — помисли си какво би означавало това. Цялата армия на Джаганг ще бъде в Средната земя, защитена зад Домини дирч, и няма да има нищо, което да направим срещу тях. По собствено желание, когато си поискат, ще могат да нападат определени места в Средната земя — Андерия е голяма страна. Вземе ли под свой контрол Домини дирч, няма да има начин да се промъкнем отвъд границата на Андерия, а следователно няма как да разберем накъде се готвят да нападнат частите му. Няма да имаме възможност да охраняваме цялата граница, докато неговите съгледвачи ще ни държат под око по всяко време и ще докладват на Джаганг за всяко струпване на наши части тук или там.
Той ще има възможност да изпрати войници в атака когато и където си поиска. Ако се наложи, ще може да удари внезапно, а после да прибере войниците си зад щита на Домини дирч. Ако е само малко търпелив, ще изчака, докато намери слабо място, нашите части ще са прекалено далеч, за да реагират навреме, и след това цялата му армия ще може да се изсипе през дупки в линията и да залее Средната земя. Веднъж измамили нашите части, те ще нахлуят в сърцето на Средната земя практически необезпокоявани, а ние само ще им дишаме прахта, опитвайки се да ги стигнем.
Проникне ли веднъж зад желязната завеса на Домини дирч, Джаганг ще е спечелил времето на своя страна. Може да се наложи да чака седмица, месец, година. Може да чака дори десет години, докато силите ни отслабнат и станем уязвими. И тогава внезапно да връхлети отгоре ни.
— Добри духове — прошепна Калан. Изгледа го строго. — Всичко това е само плод на въображението ти. Ами ако изобщо не знаят начин да изгонят Хармониите?
— Не знам, Калан. Просто казвам „ами ако“. Трябва да решим какво да правим. Вземем ли грешно решение, може да загубим всичко.
Калан въздъхна тежко.
— В това си прав.
Ричард се обърна и видя как Ду Чайлу пада на колене. Ръцете й бяха скръстени, главата й наведена, сякаш бе потънала в гореща молитва.
— Андерия разполага ли с някакви книги, библиотеки?
— Ами да — отвърна Калан. — Имат огромна Библиотека на културата, както я наричат.
Ричард повдигна вежда.
— Ако има отговор, защо е задължително той да е в Ейдиндрил? В дневника на Коло? Ами ако той, ако изобщо има такъв, се намира именно в тази библиотека?
— Ако изобщо има отговор, описан в книга — Калан уморено отметна назад кичур коса. — Ричард, съгласна съм, че всичко това е притеснително, но на плещите ни лежи отговорността пред хората да действаме адекватно. Става въпрос за живота на много хора, на цели нации.
Ако ставаше въпрос да се пожертва един народ, за да се спасят всички останали, може би с неохота, с огромна мъка щях да оставя този народ на съдбата му, за да изпълня дълга си към останалите.
Зед каза, че трябва да се върнем в Ейдиндрил, за да отключим разрешението на проблема. Вярно, че назова проблема с друго име, но той така или иначе си остава един и същ. Ако онова, което той ни помоли да направим, ще спре Хармониите, значи трябва да го направим. Задължени сме да действаме по възможно най-разумния начин в името на общото добро.