Гледката го изпълни с позабравени спомени, изведнъж явили се пред очите му, за да му припомнят този акт на брутална извратена близост. За него бе жесток удар да види как в Кара се събужда нещо ужасно, свързващо я с миналото й. Ядоса се, че тя не е успяла да се извиси над бруталното си обучение и начин на живот, както той се бе надявал.
Стиснала носа на Ду Чайлу, тя вдиша в тялото на мъртвата жена. Ричард се опита да я изтръгне от Ду Чайлу. Гледката го влудяваше. Беше ужасно да гледа как една Морещица прави това с още неизстинал труп. Ръцете му не стигнаха до нея.
Нещо в припряността на движенията на Кара, в държанието й му подсказа, че не е онова, което си бе помислил в началото. С една ръка под главата на Ду Чайлу, докато другата стискаше носа й, Кара вдиша още веднъж. Гърдите на Ду Чайлу се повдигнаха от него, след това се отпуснаха, щом Кара вдиша веднъж за себе си. Един от майсторите на острието, с почервеняло от гняв лице, посегна да хване Кара, явно убедил се, че Ричард няма да го стори. Ричард го стисна за китката. Срещна въпросителния поглед на Джиаан и просто поклати глава. Мъжът с неохота се оттегли.
— Ричард — прошепна Калан, — какво прави тя? Защо върши такова светотатство? Това да не е някакъв Д’Харански ритуал към мъртвите?
Кара си пое дълбоко дъх и го вкара в гърлото на Ду Чайлу.
— Не знам — прошепна в отговор той. — Но не е онова, което си мислех.
Калан изглеждаше още по-объркана.
— И какво по-точно си бе помислил?
Тъй като нямаше желание да облича в думи подобни ужасяващи мисли, той само се вгледа в зелените й очи. Чу как Кара вдишва още веднъж в безжизненото тяло на Ду Чайлу.
Извърна глава, не можейки да понесе гледката. Не разбираше какво си мисли, че прави Кара, но и не можеше просто да стои и да гледа като другите.
Опита се да убеди сам себе си, че както предположи Калан, става въпрос за древен Д’Харански ритуал за изпращане на духа. Изправи се на крака. Калан го стисна за ръката.
Чу зад себе си сподавена кашлица.
Извърна се рязко и видя как Кара извръща главата на Ду Чайлу настрани. Ду Чайлу отчаяно се опитваше да си поеме дъх. Кара я удряше по гърба с всичка сила.
Ду Чайлу кашляше и се задъхваше. След малко повърна. Ричард се свлече на колене и отметна косите й встрани, за да не пречат.
— Кара, какво направи? — за него бе цяло чудо да види мъртва жена да се завърне в света на живите. — Как го направи?
Кара потупа Ду Чайлу по гърба и жената изкашля още вода.
— Нима Дена не те е учила да споделяш дъхът на живота? — отегчено попита тя.
— Да, но това беше…
Ду Чайлу се вкопчи в ръката на Ричард, докато дишаше отчаяно и повръщаше още вода. Той я погали по косата, за да й покаже, че са с нея. Тя стисна ръката му в отговор, в смисъл, че разбира.
— Кара — попита Калан, — какво направи? Как я върна към живота? С магия ли?
— Магия! — възмутено изпуфтя Кара. — Не, не беше магия. Нито пък нещо подобно. Духът още не бе напуснал тялото й, това е всичко. Понякога, когато духът на човек не е имал достатъчно време, за да напусне тялото, все още има надежда. Но трябва да се действа незабавно. Така все още има шанс да му бъде върнат дъхът на живота.
Мъжете наоколо бърбореха оживено помежду си и махаха превъзбудено с ръце. Току-що бяха станали свидетели на чудо, което със сигурност щеше да се превърне в легенда. Тяхната духовна майка бе пътувала до света на мъртвите и се бе върнала обратно.
Ричард гледаше Кара зяпнал.
— Можеш да направиш това? Можеш да върнеш на умрели хора дъха на живота?
Калан бе застанала край Ду Чайлу, отлепяше мокри кичури коса от лицето й и говореше окуражителни думи. От време на време се налагаше да спира и да отмята косата й назад, докато кашлицата на Ду Чайлу се успокои след поредния пристъп на повръщане. Макар Ду Чайлу да изглеждаше ужасно и болезнено, дишането й се подобряваше с всеки изминал миг.
Калан пое одеялото, което й метна един от майсторите на острието, и обви с него треперещите рамене на Ду Чайлу. Кара се наклони към Ричард и му прошепна така, че другите да не чуят:
— А ти как мислиш, че Дена те държа жив толкова дълго, докато те измъчваше? Никой не е по-добър от нея. Аз съм Морещица, знам какво е правила с теб, а познавам и Дена. Сто процента е имало моменти, когато е правила това, за да те върне в света на живите. Когато все още не е била приключила с теб. Само че ти си повръщал кръв, а не вода.
Ричард също си го спомняше — как с кашлицата си изкарваше кръв, в която би могъл да се удави. Дена бе любимката на Мрачния Рал, защото бе най-добрата. Говореше се, че е способна да държи пленника си жив, на ръба между живота и смъртта, по-дълго от всяка друга Морещица. Точно така го е правила.