— Никога не съм си мислел.
Кара се намръщи.
— Какво не си си мислел?
Ричард поклати глава.
— Не съм си мислел, че подобно нещо е възможно. Не и след смъртта на човек. — Сега, след като тя бе сторила нещо толкова благородно, той нямаше сили да й признае, че в действията й първоначално е разпознал жестоки отломки от миналото й. — Ти направи цяло чудо, Кара. Гордея се с теб.
Тя смръщи чело.
— Господарю Рал, престани да ме гледаш, сякаш съм великият дух, дошъл на този свят. Аз съм Морещица. Всяка Морещица може да го прави. Учили са ни как става. — Тя го сграбчи за ризата и го придърпа към себе си. — Ти също го можеш. Дена те е учила, знам го. Можеше да го направиш не по-лошо от мен.
— Не мога, Кара, досега само съм отнемал дъха на живота. Никога не съм го давал.
Тя го пусна.
— Та то е същото, само че в обратна посока.
Ду Чайлу се метна в скута на Ричард. Той я погали по косата с учтива нежност. Тя се вкопчи в колана му, в ризата му, в кръста му, стискаше го като самия живот, докато той се опитваше да я успокои.
— Съпруже мой — успя да промълви тя между кашлицата и тежкото дишане, — ти ме спаси от целувката на смъртта.
Калан държеше едната ръка на Ду Чайлу. Ричард хвана другата й ръка и я постави върху един крак, обут в кожа.
— Кара е тази, която те спаси, Ду Чайлу. Тя ти върна дъха на живота.
Пръстите на Ду Чайлу се вкопчиха в панталона на Кара и се плъзнаха нагоре, докато намерят ръката й.
— И бебето на Кахарин. Ти спаси и двама ни. Благодаря ти, Кара. — Тя си пое отново дъх. — Детето на Ричард ще оживее благодарение на теб. Благодаря ти.
Ричард реши, че моментът не е подходящ за изясняване въпроси на бащинството.
— Няма нищо. Господарят Рал сам щеше да го направи, но аз просто бях по-близо и му отнех тази възможност.
Кара стисна енергично ръката й, след което се изправи, за да освободи място на някои от майсторите на острието, които бяха нетърпеливи да се доближат до своята водачка.
— Благодаря ти, Кара — повтори Ду Чайлу.
Лицето на Кара придоби кисела гримаса пред поздравленията на толкова много хора.
— Радваме се, че духът ти още не си бе тръгнал, Ду Чайлу, за да можеш да останеш при нас. Заедно с бебето на Господаря Рал.
ТРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
НЕДАЛЕЧ МАЙСТОРИТЕ НА ОСТРИЕТО и повечето от ловците се грижеха за Ду Чайлу. Духовната майка на Бака Тау Мана се бе завърнала от света на духовете или поне от пътя за натам и Ричард виждаше, че топлината на тялото й я е изоставила. Одеялата се оказаха недостатъчно и Ричард разреши на мъжете да запалят огън, за да й помогнат да се стопли, но само при положение, че всички стоят заедно, за да се намали рискът от изненади.
Двама от ловците разчистиха малко трева и изкопаха плитка дупка, докато останалите ловци приготвяха стегнато завързани калъпи от трева. При завързването изстискваха почти цялата влага. Наредиха четири от калъпите в средата на дупката, а между тях поставиха парченце смола, което си носеха. Щом се появи пламък, наредиха останалата трева около огъня да изсъхне. За кратко време вече разполагаха с огън и достатъчно суха трева, за да го поддържат.
Ду Чайлу изглеждаше като самата смърт, само дето леко се бе затоплила. Все още й беше много зле. Но поне бе жива. Дишането й се бе успокоило, макар и от време на време да получаваше пристъпи на кашлица. Майсторите на острието внимаваха да има достатъчно горещ чай за нея, докато грижовните ловци се бяха заели да й сготвят топла каша от тава. Засега като че ли се бе закрепила в света на живите и скоро щеше да се оправи.
За Ричард бе истинско чудо, че някой може да оживее, след като веднъж е бил мъртъв. Ако някой му бе разказал подобно нещо, а не го бе видял със собствените си очи, едва ли щеше да повярва. Убежденията и вярванията му като че ли бяха претърпели сериозен трус.
Ричард вече не се съмняваше за това какво трябва да направят.
Кара, скръстила ръце, наблюдаваше мъжете, които се грижеха за Ду Чайлу. Калан също гледаше с удивление, каквото изпитваха всички освен Кара. За Морещица всичко това бе в рамките на нормалното — мъртвец да бъде върнат в света на живите. Но онова, което се струваше нормално за една Морещица, явно бе странно за всички останали.
Ричард нежно придърпа Калан към себе си.
— Преди малко каза, че никой не се е промъквал пред Домини дирч от векове. Имало ли е такъв случай по-рано?
Калан насочи вниманието си към него.