— Да. Под ръководството на Хакенските лордове храната била в изобилие. Както Хакенците, така и Андерианците просперирали. Преди нашествието Андерианското население било доста рехаво, винаги на ръба на изчезването. Благодарение на обилната храна се закрепили и умножили.
Ду Чайлу се закашля и те се извърнаха към нея. Ричард се протегна към раницата си и заровичка в нея. Извади малко вързопче, дадено му от Нисел. Вътре имаше няколко от листата, които старата лечителка някога му бе дала за успокояване на болката. Завърза две-три в пакетче и го подаде на Кара.
— Кажи им да го сложат в чая й и да го оставят да покисне. Ще облекчи стомаха й. Кажи на Чандален да им предаде, че тези листа са ни от Нисел — той да го предаде на хората на Ду Чайлу, за да не се притесняват.
Кара кимна. Взе билките в дланта си.
— Кажи й, че след като си изпие чая, трябва да подъвче едно от листата. Ще се почувства по-добре. По-късно, ако още й е зле, може да подъвче още едно.
Кара се запъти да изпълни поръчката му.
Макар Морещицата никога да не би си признала, Ричард знаеше, че й доставя удоволствие да помага на човек, изпаднал в беда. Той не можеше да си представи какво ли е усещането да върнеш умрял човек към живота.
— И какво станало по-нататък с Хакен и Андерия? Нещата потръгнали ли? Андерианците научили ли нещо от Хакенците? — Той вдигна парчето хляб към устата си. — Настъпили ли братство и разбирателство?
— Общо взето. Хакенците донесли със себе си ред и правила. Преди тяхното идване Андерианците непрекъснато се карали помежду си и това често водело до кървави конфликти. Всъщност нашествениците Хакенци убили по-малко Андерианци, отколкото самите те избивали в обичайните си междуособни войни. Така поне ме учеха магьосниците.
Макар да не твърдя, че е била изцяло справедлива и равноправна, Хакенците разполагали и с правосъдна система. Тя била далеч по-съвършена от стадните правила на Андерианците или пък от правото на по-силния. Веднъж завладели Андерия и наложили правилата си, Хакенците научили Андерианците да четат.
Андерианците може да били невежи, но били умни. Не били способни да измислят сами нещата, но бързо схващали хубавото и го приемали като свое. В това отношение нямали равни на себе си.
Ричард махна с навития на руло хляб в ръката си.
— Тогава защо страната не се нарича Хакения или нещо такова? Искам да кажа, след като мнозинството в Андерия са Хакенци.
— За това след малко. Ще стигна и дотам. — Калан отхапа още хапка от хляба си. — Според думите на магьосниците, които ме обучаваха, Хакенците имали правосъдна система, която, след като се заселили в Андерия и при развитието и благоденствието, което настъпило, само станала по-добра.
— Справедливост от завоевателите?
— Цивилизацията не идва изцяло развита, Ричард. Това е процес на доизграждане. Част от този процес е смесването на народи, често дори чрез завоевания, но водещо към по-добро. Не можеш да определяш нещата по простите критерии за нашествия и завоевания.
— Но щом един народ идва и насилва друг…
— Погледни Д’Хара. Благодарение на нашествие, организирано от теб, тя ще се превърне в място на справедливостта, където страданията и убийствата вече няма да са начин на живот и управление.
Ричард не смяташе да спори по този въпрос.
— Да, предполагам, че е така. Но ми се струва срамно една култура да бъде унищожена от друга, която я завладява. Не е честно.
Тя го погледна така, както понякога го гледаше Зед — поглед, който говореше, че се надява той сам да прозре истината, вместо да повтаря общоизвестни, но криворазбрани твърдения. Това го накара да млъкне и да я слуша внимателно.
— Културата не е предимство за съществуване. Културите не са ценност сами по себе си. Без някои култури светът би се оправил по-добре. — Тя повдигна вежда. — За пример ще ти дам Императорския орден.
Ричард въздъхна:
— Разбирам.
Той отпи от мяха, а тя отхапа още парче хляб. Ричард продължаваше да си мисли, че някак не е нормално една култура, която има история и традиции, да бъде заличена от лицето на земята. Но разбираше, че до известна степен точно това иска да му каже тя.
— Значи Андерианският модел на живот престанал да съществува. Беше стигнала до Хакенската правораздавателна система?
— Въпреки онова, което днес бихме си мислили за начините им на завладяване на Андерия, Хакенцинте били хора, които уважавали справедливостта. Всъщност според тях това било основата за изграждане на подредено и проспериращо общество.
И така, с времето новите поколения Хакенци давали на Андерианците все по-голяма свобода, постепенно започнали да гледат на тях като на равни. Тези следващи поколения имали подобни на нашите разбирания и започнали да изпитват срам от онова, което дедите им сторили някога с Андерия. — Калан плъзна поглед по полята. — Разбира се, много по-лесно е да изпитваш срам, когато виновниците са мъртви от векове, особено при положение, че по подразбиране ти е отредено по-високо морално ниво, без да се налага да издържаш теста на едновремешните условия. Както и да е, привързаността им към техните разбирания за справедливост се оказала началото на срива на Хакенския народ. Андерианците, тъй като били поробени, мразели Хакенците от дъното на душата си и никога не преставали да изпитват желание за мъст.