Цялата икономика на страната се базирала на производството на зърнени храни — предимно жито. Фермите се разорявали, фермерите не можели да доставят на търговците предплатените им количества зърно. Всички се опитвали да оцелеят в трудните времена и затъвали в дългове. Онези, които не разполагали със средства, загубвали фермите си.
Трябвало да се установи държавен контрол, който да направлява икономиката в тежките времена, да успокои хората, но управляващите Хакенци се страхували да не ядосат лихварите, които ги подкрепяли.
И тогава изригнали по-сериозните проблеми.
Започнали да умират хора. Вдигнали се гладни бунтове. Феърфийлд бил изгорен до основи. И Хакенци, и Андерианци се вдигнали на бунтове без никакви правила и закони. В цялата страна настъпил хаос. Мнозина избягали в съседни страни, с надеждата да започнат нов живот, преди да измрат от глад.
Андерианците обаче използвали парите си, за да купуват храна от чужбина. Само финансовите запаси на богатите Андерианци можели да вкарват храна от далечни земи и това била единствената надежда за спасение на повечето хора. Андерианците, осигурили храна от чужбина, били възприемани от населението като ръката на спасението.
Богатите Андерианци започнали да купуват банкрутирали предприятия и ферми от отчаяни хора, нуждаещи се от средства. Андерианските пари, колкото и оскъдни да били, заедно със запасите от храна били единственото спасение на повечето семейства.
Именно тогава Андерианците започнали да изискват истинската цена за услугите си и да си отмъщават.
Правителството, управлявано от Хакенци, било обвинено от тълпата за глада. Андерианците, благодарение на търговските си връзки, се превърнали в подбудители на бунтове и граждански недоволства. В страната настъпила пълна анархия, Хакенските управници били свалени и екзекутирани публично на улиците, телата им били влачени от ликуващата обезумяла тълпа.
Хакенските интелектуалци били избрани от търсещата кървава отплата тълпа за виновниците за глада. Образованите Хакенци били възприемани като врагове на народа, дори от мнозинството от останалите Хакенци, които били фермери и работници. Чистката била кървава. В бунтовете и беззаконието цялата управляваща класа на Хакенците била систематично изтребена. Всеки богат и образован Хакенец бил заподозрян и съответно осъден на смърт.
Андерианците набързо унищожили с финансови средства или чрез обезумялата тълпа всички останки от бизнес или друга дейност на Хакенци.
В настъпилия вакуум Андерианците се добрали до властта и въвели ред, давайки храна, на гладуващите — независимо дали били Хакенци или Андерианци. Когато нещата се поуспокоили, Андерианците вече контролирали всичко и съвсем скоро, с помощта на силните търговци, които можели да си позволят да наемат, стискали страната в желязна хватка.
Ричард бе спрял да яде. Не можеше да повярва на ушите си. Гледаше Калан онемял, докато тя продължаваше да му разказва историята на гибелта на човешкия разум.
— Андерианците променили всички порядки в страната, бялото станало черно, черното — бяло. Обявили, че нито един Хакенец не може да съди честно Андерианците заради древната традиция, ощетяваща Андерианците.
Точно обратното, твърдели Андерианците, тъй като толкова дълго били потискани от злите Хакенски лордове, се научили да разбират природата на неравенството и за това можели да бъдат единствените квалифицирани съдници.
Зловещите разкази за жестокостта на Хакенците били цената на социалното приемане. Уплашени Хакенци, в опита си да докажат, че злокобните обвинения са далеч от истината, и да избегнат гибелта си, доброволно се подчинявали на властта на Андерианците и на безмилостните наемници.
Андерианците, които толкова дълго нямали достъп до властта, били безмилостни в налагането на своята власт.
На Хакенците било забранено да заемат ръководни длъжности. Постепенно, тъй като Хакенските лордове изисквали от Андерианците да се обръщат към тях със сър, дори правото на това обръщение им било отнето, освен, ако по някакъв начин не докажат стойността си и не получат специално разрешение.
— Но как така не са се смесили? — попита Ричард. — След толкова много време защо Хакенците и Андерианците не са започнали да се женят помежду си? Защо не са се слели в един народ?
Калан поклати глава.
— Още от самото начало Андерианците, висок и мургав народ, решили, че женитбата с червенокосите Хакенци е престъпление срещу Създателя. Те вярват, че Създателят, в Своята мъдрост, е направил хората различни. Според тях е недопустимо народите да се смесват като добитък, от който да се получи нова порода. Не казвам, че от време на време не се случвало. Но дори до днес подобни случаи са рядкост.