От разказа ти за историята на Андерия разбирам, че това са хора, които за нищо на света не биха се подчинили на Императорския орден. Мислиш ли, че можем да ги спечелим на своя страна?
Калан въздъхна дълбоко и се замисли над въпроса му. Той се бе надявал тя да отговори утвърдително, без да се замисля.
— Те са управлявани от Суверен, който е и техен религиозен водач. Тази страна на обществото им ги тегли назад към религиозните вярвания на Андерианците. Директорите от Кабинета за културно приятелство имат крайната дума за това кой ще бъде избран за Суверен до живот. Директорите би трябвало да бъдат моралното сито на избрания за Суверен — по някакъв начин това е като Първия магьосник, който избира правилния човек за Търсач на истината.
Андерианците вярват, че след като Директорите веднъж изберат Суверена, той преминава отвъд плътското и се превръща в еманация на самия Създател. Някои набожно вярват, че Създателят наистина говори чрез неговата уста. За мнозина той е почитан и обожествяван като Създателя.
— Значи той е човекът, когото трябва да убедим, за да ги спечелим на своя страна?
— Отчасти, но в наше време Суверенът реално не ръководи страната. Той е по-скоро идол, обичан от хората заради онова, което символизира. В днешно време Андерианците съставляват не повече от петнайсет-двайсет процента от цялото население, но отношението на Хакенците към Суверена е същото.
Той притежава властта да заповяда нещо на правителството, но по-често просто одобрява техните решения. Де факто управлението на Андерия е в ръцете на Министъра на културата. Той определя правилата, по които живее страната. В момента това би трябвало да е човек на име Бертранд Чанбоор.
Кабинетът на Министъра на културата се намира извън Феърфийлд и е ръководното тяло, което реално взима всички решения. Представителите, с които се срещнах в Ейдиндрил, докладват направо на Министър Чанбоор.
Независимо от мътната някогашна история, днес Андерия е сила, с която всеки би трябвало да се съобразява. Някогашните Андерианци са били примитивен народ, това вече не е така. Те са заможни търговци, които контролират огромни пазари и притежават солидно състояние. Те ръководят с умение и вещина. Държат здраво своята власт и зачитат страната си.
Ричард огледа пустите тревисти поля. Откакто Хармонията се появи, за да убие Ду Чайлу и той почувства косъмчетата по тила му да настръхват, непрекъснато бе нащрек за това усещане. Надяваше се, че ако отново се появи, ще го долови по-рано и ще може да предупреди всички за опасността.
Погледна към групата хора около огъня и видя как Кара храни Ду Чайлу с каша. Ду Чайлу трябваше да се върне при своя народ, а не да разнася из пътищата нероденото си още дете.
— Освен това Андерианците не са някакви си затлъстели, мързеливи, мекушави търговци — продължи Калан.
— Освен армията, където всички са поставени на равна нога, единствено на Андерианците се позволява да носят оръжие и се говори, че са добри в бойните изкуства. Андерианците, независимо какво мислиш за тях, не са глупаци и никак не е лесно човек да ги преметне.
Ричард отново огледа тревистите поля, оформяйки план за действие в главата си.
— В Ебинисия, в Ренуолд — каза той — Джаганг показа как се отнася с народите, които отказват да се присъединят към него. Ако Андерия не се присъедини към нас, отново ще попадне под чуждо робство. Този път завоевателите им няма да притежават чувство за справедливост.
ТРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
РИЧАРД СЕ МЪЧЕШЕ ДА ОСМИСЛИ всичко чуто от Калан, както и онова, което Хармониите му бяха казали по своя брутален начин. Стоеше неподвижен, с поглед, взрян в посоката, в която се намираше Ейдиндрил. Научаването на части от историята на Андерия само го убеди в правилността на решението му.
— Знаех, че се движим в грешна посока — най-сетне отрони той.
Калан изгледа смръщено пустите поля на североизток, накъдето гледаше той.
— Какво искаш да кажеш?
— Зед някога все ми казваше, че ако пътят е прекалено лесен, то най-вероятно си сбъркал посоката.
— Ричард, всички преминахме през това — с отчаяна настойчивост в гласа промълви Калан и отметна развян от вятъра кичур коса. — Трябва да се върнем в Ейдиндрил. Сега повече от всякога трябва да го разбереш.
— Майката Изповедник има право — обади се Кара, върнала се от Ду Чайлу, за да я остави да почива. Ричард забеляза, че кокалчетата на Морещицата са побелели от яростното стискане на Агнела й. — Тези Хармонии трябва да бъдат прогонени. Трябва да помогнем на Зед да оправи състоянието на магията.