— О, нима? Не можеш да си представиш, Кара, колко съм щастлив, че изведнъж се превърна в такъв ревностен почитател на магията. — Ричард се извърна и погледна към багажа им. — Аз отивам в Андерия.
— Ричард, ами ако в Ейдиндрил оставяме недокосната магия, в която се крие разрешението на проблема с Хармониите?
— Аз съм Търсач, не си ли спомняш? — Ричард бе благодарен на Калан за съвета и високо ценеше мнението й, но вече я бе изслушал, бе претеглил възможностите и търпението му бе към своя край. Беше време да се действа. — Остави ме да си върша работата.
— Ричард, това е…
— Веднъж ти даде клетва пред Зед — закле се, че ще защитаваш с живота си Търсача. Тогава смяташе това за изключително важно. Не искам да ми предлагаш живота си, а само разбирането си, че върша онова, което трябва.
Калан въздъхна, опитвайки се да бъде толерантна и спокойна с него дори когато той почти не я слушаше.
— Зед ни закле да свършим това вместо него, за да може той да спре разпадането на магията. — Тя го дръпна за ръкава, за да го накара да я слуша. — Не можем всички изведнъж да се втурнем към Андерия.
— Права си.
Калан се намръщи подозрително.
— Добре.
— Няма да ходим всички в Андерия. — Ричард метна одеялото им и го вдигна от земята. — Както сама каза, Ейдиндрил също е важен.
Калан го сграбчи за предницата на ризата и го извърна към себе си.
— О, не, няма да го направиш. — — Тя размаха пръст пред лицето му. — Няма да го направиш. Ние сме женени. Преминахме през толкова много неща заедно. Няма да се разделим точно сега. Не и сега. И със сигурност не защото съм ти ядосана, задето си забравил да кажеш на Зед за първата си жена. Няма да стане, Ричард, чуваш ли ме?
— Калан, това няма нищо общо с…
Зелените й очи заблестяха, тя го разтърси за ризата.
— Няма да стане! Не и след всичко, през което преминахме, за да сме заедно.
Той хвърли поглед към Кара, която стоеше наблизо.
— Достатъчно е само един от нас да се върне в Ейдиндрил. — Той хвана ръката й и я стисна успокоително, преди тя да е успяла да каже още нещо. — Ние с теб отиваме в Андерия.
Калан смръщи чело.
— Но след като и двамата — Тя изведнъж погледна към Кара.
В очите на Морещицата се надигна паника.
— Какво сте ме зяпнали и двамата?
Ричард я прегърна през рамо. Това явно не й хареса особено, така че той си махна ръката.
— Кара, трябва да се върнеш в Ейдиндрил.
— Всички се връщаме в Ейдиндрил.
— Не, ние с Калан се налага да тръгнем за Андерия. Те разполагат с Домини дирч. Имат армия. Трябва да ги убедим да се присъединят към нас и да ги подготвим за идването на Ордена. Освен това трябва да потърся дали при тях няма нещо, което може да ни е от помощ за прогонването на Хармониите. Оттук сме доста по-близо до Андерия, отколкото щяхме да сме, ако бяхме стигнали в Ейдиндрил. Не мога да пропусна тази възможност. Може да стане така, че хем да намерим разрешение на проблема с Хармониите, хем да убедим Андерия да капитулира пред нас и да използваме Домини дирч да спре и дори да унищожи армията на Джаганг. Залогът е твърде висок, за да оставим подобна възможност да ни се изплъзне между пръстите. Много е важно, Кара. Сигурен съм, разбираш, Че нямам избор.
— Напротив, имаш. Всички ще отидем в Ейдиндрил. Ти си Господарят Рал. Аз съм Морещица. Трябва да съм с теб и да те защитавам.
— Да не би да искаш да изпратя Калан?
Кара стисна устни, но не отговори.
Калан го хвана за ръката.
— Ричард, както сам каза, ти си Търсач. Имаш нужда от меча си. Без него си уязвим. А той се намира в Ейдиндрил. Също както бутилката със заклинанието и дневника на Коло. Там има и библиотеки с множество книги, в които е възможно да се съдържат отговорите. Трябва да се върнем в Ейдиндрил. Ако беше казал на Зед, сега можеше да не сме в подобна ситуация, но след като така или иначе сме, трябва да изпълним молбата му.
Ричард се изправи и я погледна в очите. Тя скръсти ръце.
— Калан, аз съм Търсачът. И като Търсач съм задължен да правя онова, което смятам за правилно. Признавам, че допуснах грешка, и съжалявам за нея, но не мога да позволя тя да ме отклони от дълга ми такъв, какъвто смятам, че е.
Като Търсач аз отивам в Андерия. Като Майката Изповедник ти трябва да постъпиш така, както ти диктува сърцето и дългът. Разбирам това. Искам да дойдеш с мен, но ако трябва да поемеш по друг път, аз все едно, ще те обичам по същия начин. — Той се наклони към нея. — Избирай.
Все още без да отпуска ръце, Калан го гледаше мълчаливо. Гневът й най-сетне се стопи и тя кимна. Хвърли бърз поглед на Кара.