Явно решила, че двете с Кара са много, за да слушат едновременно думите му, тя му прошепна в ухото:
— Отивам да видя как е Ду Чайлу.
Щом Калан се отдалечи достатъчно, за да не ги чува, Кара заговори:
— Моят дълг е да пазя и защитавам Господаря Рал и няма да…
Ричард вдигна ръка, за да я накара да замълчи:
— Кара, моля те, чуй ме за момент. Ние тримата преминахме заедно през какво ли не. Заедно бяхме на ръба на смъртта. Днес всеки от нас дължи благодарност на другия за живота си, и то не само за едно нещо. За нас с Калан ти си повече от защитник и го знаеш. Калан е твоя сестра по Агиел. Ти си ми приятел. Знам, че и аз за теб съм нещо повече от Господаря Рал, в противен случай сега, когато връзката се разпада, ти не би останала с мен. Ние сме свързани в приятелството си.
— И точно затова не мога да те изоставя. Няма да те изоставя, Господарю Рал. Ще те охранявам, независимо дали ще ми разрешиш или не.
— Какво е усещането да си без Агиел?
Тя не отвърна. Сякаш сама не си вярваше и не знаеше какво да отговори.
— Кара, ще те изненада ли твърдението ми, че без Меча на истината се чувствам по същия начин като теб? Прекарах без него повече време, отколкото ти без Агнела си. И разяждащата болка в стомаха ми не се уталожва. Усещам една непрекъсната, болезнена празнота, сякаш не желая нищо повече от това да усетя онова ужасно оръжие в ръката си. Така ли е и с теб?
Тя кимна.
— Кара, мразя този меч, както съм сигурен, че и ти, някъде дълбоко в себе си, мразиш своя Агиел. Веднъж ти го сложи в краката ми. Помниш ли? Ти, Бердин и Райна? Помолих ви да ми простите, че трябва да ви помоля да задържите оръжието си, за да помогнете в борбата ни.
— Спомням си.
— Най-много на този свят искам никога повече да не се нуждая от този меч. Светът да живее в мир, за да мога да оставя меча в Кулата и никога повече да не го потърся. Но имам нужда от него, Кара. Също както ти имаш нужда от своя Агиел, също както чувстваш празнота без него, както се чувстваш уязвима и безпомощна и изпитваш страх, който се срамуваш да признаеш — така и аз изпитвам същото. Също както се нуждаеш от своя Агиел, защото единственото ти желание е да можеш да ни защитаваш, така и аз се нуждая от меча си, за да защитавам Калан. Ако нещо се случи с нея, защото не съм бил с меча си… Кара, чувствам те много близка, затова трябва да ме разбереш. Ти вече не си просто Морещица, просто наша защитничка. Ти си много повече от това. Важно е да мислиш, а не само да действаш. Ако искаш наистина да си ни от помощ като наш защитник, трябва да си повече от Морещица.
Разчитам на теб да продължиш да бъдеш ключова фигура в тази борба, човек, който разбира. Сега трябва да отидеш до Ейдиндрил вместо мен.
— Няма да изпълня тази заповед.
— Това не е заповед, Кара, а молба.
— Не е честно.
— Това не е игра, Кара. Моля те за помощ. Ти си единственият човек, към когото мога да се обърна.
Тя изгледа смръщено бушуващата в далечината буря и отметна дългата руса плитка на раменете си. Стисна я в юмрук така, както преди стискаше Агнела си. Вятърът развя крайчетата руса коса пред лицето й.
— Щом го искаш, Господарю Рал, ще отида.
Ричард отпусна приятелска ръка на рамото й. Този път тя не се сепна, а прие жеста с готовност.
— Какво трябва да правя там?
— Искам да отидеш и да се върнеш възможно най-бързо. Нужен ми е мечът.
— Ясно.
Щом Калан погледна към тях, Кара й махна с ръка и Калан се затича. Кара изпружи гръб и каза отчетливо:
— Господарят Рал ми нареди да се върна в Ейдиндрил.
— Нареди ти? — попита Калан.
Кара само направи гримаса. Вдигна Агнела си към гърдите на Калан.
— За обикновен горски водач той се е забъркал в голяма каша. Като сестра по Агиел искам да те помоля да се грижиш за него вместо мен, макар да знам, че не е нужно да го казвам.
— Няма да го изпусна от погледа си нито за миг.
— Най-напред трябва да настигнеш армията на генерал Рейбич — намеси се Ричард. — От него можеш да вземеш коне и да продължиш за Ейдиндрил по-бързо. Освен това искам той да знае какво правим. Разкажи му всичко. И на Вирна и Сестрите също. Трябва да знаят всичко, може да се окаже, че разполагат с информация, която да ни се окаже полезна.
Ричард се загледа към хоризонта на югозапад.
— Освен това ще ми е нужен ескорт, ако трябва да проникнем в Андерия и да изискваме капитулацията им.
— Не се тревожи, Господарю Рал, възнамерявам да заповядам на Рейбич да изпрати мъже, които да те пазят. Е, няма да е същото като Морещици, но все ще е от полза.
— Ще имам нужда от внушителен ескорт. Когато влизаме в Андерия, ще е по-добре да имаме сериозен вид, вместо да сме само двамата с Калан, придружавани от някой и друг страж. Особено при положение, че силата на Калан може да се срине всеки момент. Искам хората, при които отиваме, да разберат, че сме там по работа.