— Сега вече започвам да те разбирам — каза Кара.
— Около хиляда войници биха свършили работа — намеси се Калан. — С мечове, пики и копия — най-добрите им. И, разбира се, повече коне. Ще имаме нужда и от куриери. Имаме важни новини за Джаганг и Хармониите, които трябва да разпратим. Трябва да координираме силите си и да държим всички в течение. Армиите ни са разпръснати из различни страни и трябва да ги обединим.
Кара кимна.
— Лично ще се заема с избора на войници за ескорта ви. Рейбич не може да няма елитни части.
— Чудесно. Но не искам бойните му възможности да пострадат, защото съм му отнел най-добрите бойци — каза Ричард. — — Кажи на генерала, че искам освен това да изпрати части да наблюдават пътищата на север от Стария свят, накъдето се беше запътил — просто за всеки случай. Най-важното обаче е основната част на армията му да се върне обратно и да се насочи натам, откъдето е тръгнала.
— Разрешено ли му е да започва нападение при необходимост?
— Не. Не искам да поема никакви рискове срещу Императорския орден из тези полета. Може да му струва доста. Колкото и добри да са хората му, нямат шансове срещу огромна сила като тази на Ордена. Трябва просто да докараме още войници. И което е по-важно, не искам да напада, защото Джаганг не трябва да знае, че армията на Рейбич е по тези места.
Кажи му да се насочи на изток, да следва Джаганг, но да не го приближава и да се придържа към северните части. Да използва колкото се може по-малко съгледвачи — само колкото да може да следи Ордена, не повече. Джаганг не бива да знае, че войската на Рейбич е наоколо. Тези Д’Харански войници ще се окажат единствената преграда между Ордена и Средната земя, ако Джаганг внезапно се насочи на север. Изненадата ще е единственият ни съюзник, докато съумеем да разпратим куриери до подкрепленията. Не искам да рискувам хората на Рейбич, освен ако не се налага неизбежно. Но ако нещата се объркат, той трябва да бъде спирачката.
Ако Андерия капитулира, можем да съюзим двете си армии. Успеем ли да прогоним Хармониите и да вземем Андерианската армия под свое командване, като в допълнение на това привикаме насам още от съюзниците ни, може да успеем да хванем в капан Джаганг, притискайки го до океана. И тогава дори може да се окаже възможно да го насочим право срещу Домини дирч. Това оръжие може да убива, без да се налага да губим живота на наши войници.
— Ами Ейдиндрил? — попита Кара.
— Нали чу, когато Зед обясняваше какво трябва да се направи.
— Да. Върху петата колона вляво, в анклава на Първия магьосник, има бутилка със златна филигранна запушалка. Трябва да бъде счупена с Меча на истината. Двете с Бердин сме идвали с теб в анклава на Първия магьосник. Добре си спомням мястото.
— Добре. Ти би могла да счупиш бутилката с меча не по-зле от мен.
Тя кимна.
— Само първо я свали на земята, както ни каза Зед, вземи меча и удряй.
— Ще го направя — каза Кара.
Ричард прекрасно знаеше, че Кара не би искала да има нищо общо с каквато и да е страна на магията. Спомняше си още и че двете с Бердин с нежелание го последваха в анклава на Първия магьосник. Освен това изникваше въпросът за магическите щитове в Кулата.
— Ако магията в Кулата е отслабнала, няма да ти представлява проблем да се промъкнеш през щитовете. Те също ще са паднали.
— Спомням си ги добре. Ще разбера дали са все още живи и дали мога да ги прекося.
— Разкажи на Бердин всичко, което знаеш за Хармониите. Тя може вече да е намерила ценна информация. Ако не друго, при нея е дневникът на Коло и когато и ти й разкажеш, каквото знаеш, тя ще се ориентира по-добре какво да търси. — Ричард вдигна пръст, за да подсили думите си. С другата си ръка я стисна за рамото. — Но преди Бердин, първо меча и бутилката. Не допускай да стоят уязвими нито миг повече.
Хармониите може да се опитат да те спрат. Не го забравяй. Бъди нащрек и си отваряй очите на четири. Пази се от вода и огън, доколкото ти е възможно. Не приемай нищо на доверие. Може да знаят, че магията в бутилката е насочена срещу тях.
Преди да тръгнеш, ще поговорим с Ду Чайлу, за да видим дали може да ни каже нещо относно начините, по които изкушават човек към смъртта. Ако тя си спомни нещо, то може да се окаже ценно защитно средство срещу Хармониите.
Кара кимна. Дори да е уплашена, не го показа.
— Щом настигна генерал Рейбич, ще препускам като луда към Ейдиндрил. Първо ще отида в Кулата и ще прибера меча, веднага след това ще счупя бутилката. После ще ти донеса меча, Бердин и книгата. Къде ще ви намеря?