— Във Феърфийлд — каза Калан — Най-вероятно с ескорта ни, недалеч от града, близо до имението на Министъра на културата. Ако се наложи да тръгнем нанякъде, ще ти оставим съобщение или хора да те чакат. Ако не успеем да направим и това, ще гледаме поне генерал Рейбич да знае къде сме.
Ричард се поколеба:
— Кара, за да счупиш бутилката, ще трябва да извадиш меча от ножницата.
— Разбира се.
— Но внимавай. Той е магическо оръжие, а Зед смята, че още действа, че магията му няма да е пострадала от Хармониите.
Кара въздъхна, преследвана от черни мисли.
— Какво ще ми направи, като го извадя?
— Не съм сигурен — призна Ричард. — Може би с различните хора реагира различно, в зависимост от тяхна та магия. Аз все още съм Търсачът, но мечът работи за всеки, който го вземе в ръка. Само не знам как ще ти по действа магията му. Но по принцип е оръжие, което използва яростта. Просто внимавай и не забравяй, че ще се опитва да те изкара извън себе си, също както ти си изкарала него. Ще влияе на емоциите ти, особено на гнева ти.
Сините очи на Кара заблестяха.
— Няма да са му нужни много усилия.
Ричард се усмихна.
— Ти все пак внимавай. След като счупиш бутилката, не изваждай меча от ножницата, освен, ако не е въпрос на живот и смърт. Ако убиеш с него…
Гласът му заглъхна и тя го погледна въпросително.
— Ако убия с него какво?
Ричард трябваше да й каже, за да не се впуска тя в опасни приключения.
— Причинява болка.
— Значи е като Агнела.
Той кимна с неохота.
— Може би по-страшно. — Сниши глас, обзет от спомени: — Гневът бива извикан, за да противостои на болката. Ако яростта ти е справедлива, това ще те пази, но, добри духове, въпреки всичко ще ти причинява болка.
— Аз съм Морещица. Приемам болката с радост.
Ричард потупа гърдите си.
— Болката е ето тук, Кара. Едва ли искаш да изпиташ точно такава болка, повярвай ми. По-добре да те боли от Агиела.
Тя му се усмихна тъжно и с разбиране.
— Мечът ти трябва. Ще ти го донеса.
— Благодаря ти, Кара.
— Но няма да ти простя, задето ме принуждаваш да те оставя без закрилата си.
— Няма да е без закрила.
Всички те извърнаха глави. Беше Ду Чайлу. Беше бледа, рошава, но увита в одеялата, вече не трепереше. На лицето й бе изписана мрачна решителност.
Ричард поклати глава.
— Ти ще се върнеш при народа си.
— Ние тръгваме със съпруга ми. Ще защитаваме Кахарин.
Ричард реши да не се хваща за думите й относно съпруга.
— Преди да стигнем Андерия, към нас ще се присъединят войници.
— Те не са майстори на острието. Ние ще заемем мястото на Кара до теб.
Кара се поклони на Ду Чайлу.
— Това е добре. Ще спя по-спокойно, ако знам, че ти и твоите майстори на острието сте край него.
Ричард я изгледа отегчено, после се обърна към Ду Чайлу:
— Сега, когато си по-добре, няма да допусна да излагаш на риск живота си и този на своите хора. Веднъж вече се докосна до смъртта. Трябва да се върнеш при своя народ. Те имат нужда от теб.
— Ние сме ходещата смърт. Няма значение.
— Какво говориш?
Ду Чайлу скръсти ръце. Зад нея се бяха подредили майсторите на острието, царственият й ескорт. Зад тях гледаха ловците на Калните. Колкото и нездрав вид да имаше Ду Чайлу, тя отново изглеждаше благородна.
— Преди да тръгнем — каза тя, — казахме на хората си да ни считат за мъртви. Казахме им, че сме загубени за света на живите и че няма да се върнем при тях, освен, ако не настигнем Кахарин и не се убедим, че е добре и в безопасност. Те плакаха и се молиха на раздяла, защото за тях ние вече бяхме мъртви. Сега можем да се върнем само ако изпълним обещанието си. Съвсем скоро чух Хармониите на смъртта. Кара, защитникът на Кахарин, ме върна от света на духовете. Духовете в своята мъдрост ми позволиха да се завърна, за да мога да изпълня дълга си. Когато Кара се върне с меча ти и ти отново си в безопасност, едва тогава ние ще разполагаме отново с живота си и ще можем да се завърнем у дома. Дотогава ще сме ходещата смърт. Не те моля за разрешение да пътуваме с теб. Казвам ти, че ще пътуваме. Аз съм духовната майка на Бака Тау Мана. Казах.
Стиснал зъби, Ричард вдигна ръка, за да размаха гневен юмрук насреща й. Калан го стисна за китката.
— Ду Чайлу — каза тя, — аз също дадох такава клетва. Когато пристигнах в заградения град Ебинисия и видях хората, изклани от Императорския орден, се заклех да отмъстя. Двамата с Чандален попаднахме на не многобройна армия от млади бойци, които също бяха видели смъртта в родния си град. Те бяха решени да отмъстят на виновниците.