— И докато тези жестоки Хакенски копелета в лъскавите си униформи…
Фич видя как ботушите се спират точно пред него, в края на пейката, където седеше, близо до централната пътека. — се заливали от смях и надавали радостни възгласи, невъобразимият ад на Домини дирч отлепял плътта от костите на бедните хора.
Фич усещаше тъмния поглед на учителя Спинк върху тила си, жените и повечето от мъжете вече се задавяха в плач.
— Писъците на горките Андериански момчета разцепили Андерианското небе. Това били последните писъци в живота им, преди телата им да бъдат разкъсани от изящно облечените, заливащи се от смях, ликуващи Хакенски орди с тяхното хладнокръвно смъртоносно оръжие — Домини дирч.
Една от по-възрастните жени изпищя в ужас. Учителят Спинк продължаваше да стои над Фич, който точно в този момент не се чувстваше чак толкова горд с униформата си, колкото преди броени минути, когато заемаше мястото си, а до ушите му достигаше изуменият шепот на останалите.
— Виждам, че си се сдобил с прекрасна нова униформа Фич — каза учителят Спинк с глас, от който кръвта на Фич замръзна в жилите.
Знаеше, че трябва да отвърне нещо:
— Да, сър. Макар че бях само един низш кухненски работник, господарят Камбел бе така любезен да ме назначи на работа като свой куриер. Той иска да нося тази униформа, за да могат всички Хакенци да видят, че с помощта на Андерианците ние можем да станем по-добри. Освен това господарят Камбел иска куриерите му да бъдат лицето на неговия кабинет, тъй като ние помагаме новините за добрите дела, сторени от Министъра на културата в името на неговия народ, да се разпространяват из цялата страна.
Учителят Спинк го зашлеви през лицето с такава сила, че го събори от пейката.
— Не смей да ми отговаряш! Не ме интересуват Хакенските ти извинения!
— Извинете, сър — Фич не би сторил грешката да се надигне от пода.
— Хакенците винаги си намират извинения за сторените от омраза престъпления. Носиш лъскава униформа досущ като онези, с които са се обличали жестоките Хакенски лордове, и й се радваш по същия начин, а след това се опитваш да си намериш извинение, задето го правиш. До ден днешен ние, Андерианците, страдаме нечовешки под непоносимия ярем на Хакенската омраза. И всеки Хакенски поглед го доказва. Ние никога няма да се освободим от това чувство. Винаги ще се намират Хакенци в униформи, изпитващи удоволствие от носенето им, които ще ни напомнят за Хакенските лордове.
Ти доказа мръсната си Хакенска природа, опитвайки се да защитиш незащитимото — егоистичната си арогантност, самолюбието си, горделивостта си от униформата. Всички вие изпитвате неустоимо желание да сте Хакенски лордове. Ние, Андерианците, сме изложени всекидневно на подобни унижения.
— Простете ми, учителю Спинк. Сбърках. Нося униформата от горделивост. Не биваше да допускам порочната ми Хакенска природа да ме ръководи.
Учителят Спинк изсумтя недоволно и продължи с урока си. Знаейки, че заслужава повече, Фич бе доволен, задето му се размина толкова леко. Въздъхна.
— След като мъжете били избити, жените и децата в селото останали без защита.
Учителят Спинк продължи обиколката си — туп, туп, туп — сред насядалите на грубите дървени пейки Хакенци. Едва след това Фич се осмели да стане от пода и да заеме мястото си. Ухото го болеше ужасно, също както от удара на Беата. Думите на учителя Спинк отекваха глухо в главата му:
— Тъй като били истински Хакенци, решили да минат през селото и да се отдадат на безчовечните си забавления.
— Не! — изкрещя една жена в дъното на залата и избухна в плач.
Сключил ръце зад гърба си, учителят Спинк продължи обиколката си, без да обръща внимание на прекъсването. Подобни избухвания не бяха рядкост.
— Хакенците, жадни за забавления и гуляи, нахлули в селото. Било им се прияло печено месо.
Част от присъстващите изпопадаха на колене, разтреперани от страх за съдбата на Андерианците, които вече чувстваха като свои познати. Останалите ги последваха и из цялото помещение заскърцаха пейки. Фич направи същото.
— Но както знаете, селото било малко. След като Хакенците изклали добитъка, решили, че месото не е достатъчно. Но като истински Хакенци не чакали дълго за вземането на зловещото решение. Децата били заловени.
Фич бе обзет от едно-единствено желание — урокът да свърши. Струваше му се, че няма да издържи да слуша повече. Някои от жените явно изпитваха същото. Строполиха се по корем на пода, сключили ръце пред главите си, с облени в сълзи лица, и започнаха да редят молитви към добрите духове да запазят живота не тези бедни, невинни, добри Андерианци.