Хилдемара посегна женствено и махна въображаемия конец, после поглади мястото. Далтон извърна поглед, но не забеляза нищо. Явно доволна, тя лекичко притисна пръсти към светлия му работен жакет.
— О, Далтон, какви прекрасни рамене имаш. Толкова мускулести и силни. — — Тя се взря в очите му. — Жена ти е голяма късметлийка да има такъв мъж до себе си.
— Благодаря, Хилдемара. — Той вече бе нащрек и не си позволи да каже нищо повече.
Ръката й се плъзна към бузата му, натежалите от накитите пръсти погалиха лицето му.
— Да, наистина голяма късметлийка.
— Както и мъжът ти.
Тя с кикот свали ръката си.
— Да, на него късметът често му се усмихва. Но както се казва, това, което обикновено се смята за късмет, често е резултат от постоянна практика.
— Мъдри думи, Хилдемара.
Циничният й смях секна и ръката й посегна да оправи яката му — сякаш имаше нужда от оправяне. После продължи към врата му, като единият пръст обърса крайчеца на ухото му.
— Чувам, че жена ти ти е вярна.
— И аз съм късметлия, милейди.
— А че и ти си й верен.
— Аз я обичам искрено и дълбоко уважавам дадената помежду ни клетва.
— Колко затрогващо — Лицето й блесна в усмивка.
Тя го щипна по бузата. Жестът й му се стори по-скоро назидателен, отколкото игрив. — Е, един ден се надявам да успея да те убедя да бъдеш малко по освободен в отношенията си — нека го кажем така.
— Ако има жена, която би могла да ме накара да предприема подобна стъпка, то това би била най-напред ти, Хилдемара.
Тя го потупа по бузата и циничният й смях отново изпълни стаята.
— О, Далтон, та ти си бил изключителен.
— Благодаря, Хилдемара. В твоята уста това звучи като истински комплимент.
Тя въздъхна, сякаш, за да смени тона на разговора.
— И свърши изключителна работа с Клодин Уинтроп и Директор Линскот. О, никога не съм си представяла, че човек може толкова категорично да отстреля с един удар два заека.
— Правя всичко, което е по силите ми, за да служа на Министъра на културата и прекрасната му съпруга.
Тя го изгледа мрачно с леден поглед.
— Съпругата на Министъра е жестоко обидена от голямата уста на тази жена.
— Не вярвам занапред да създава…
— Искам нещата да бъдат приключени веднъж завинаги.
Далтон килна глава на една страна.
— Моля?
Изражението на Хилдемара Чанбоор помръкна още повече.
— Убий я.
Той стана от мястото си и сключи ръце отзад.
— Мога ли да попитам за причината, която те кара да изискваш подобно нещо?
— Какво прави съпругът ми си е негова работа. Създателят знае, че той е такъв, какъвто е, и дори кастрация не би могла да го промени. Но няма да допусна разни жени да ме излагат пред хората в това имение и да ме правят да изглеждам глупачка. Дискретните отношения са едно, публичното раздухване на истории, които ме превръщат в предмет на клюки и присмех, съвсем друго.
— Хилдемара, не мисля, че намеренията на Клодин са били да те злепоставя по какъвто и да е начин, Тя и не би могла да постигне подобно нещо. По-скоро е искала да изобличи Бертранд в непристойно и несъвместимо с поста му поведение. Както и да е, мога да те уверя, че устата й е затворена завинаги, а репутацията й сред хората с власт в града — срината.
— О, Далтон, галантният ми той!
— Не, Хилдемара, не съм. Просто се надявах да ти покажа.
Тя отново го хвана за яката, този път без нежност.
— Започнаха да я боготворят глупаци, които искрено вярват на тази плява за гладуващите дечица и намирането на работа на хората благодарение на нейния закон. Роят се пред стаята й и я търсят за какво ли не.
Подобна отдаденост от страна на хората може да се окаже опасна, Далтон. Тя дава сила. Но както и да е, по-лошото си остават направените от нея обвинения. Тя разправяше наляво и надясно, че Бертранд я преследвал. Това подсказва изнасилване.
Далтон разбираше накъде бие Хилдемара, но предпочиташе да го чуе от устата й, за да намери оправдание в конкретните й заповеди. По-късно това щеше да му осигури повече козове — в случай че му потрябват. За нея пък щеше да остане по-малко място за отстъпление и възможности да го хвърли на хищниците — в случай че това отговаря на целите или по-лошо — на настроението й.
— Едно обвинение в изнасилване едва ли би предизвикало у хората повече от прозявка — каза Далтон. — Лесно мога да ги накарам да видят в него поведение на мъж с власт, който е имал нужда от най-обикновено разтоварване на напрежението. Никой не би го обвинил сериозно в подобен безжалостен акт. Лесно ще докажа, че Министърът стои над обикновените закони.