Ръката й стисна яката му.
— Но Клодин може да бъде изправена пред Кабинета за културно приятелство и поканена да свидетелства. Директорите се страхуват от Бертранд и от неговите умения. Завиждат и на мен. Ако решат, могат да привидят в обвиненията на тази жена обида към самия Създател.
Подобно нещо може да дисквалифицира Бертранд от борбата за мястото на Суверена. Директорите могат да обединят силите си и да заемат единни позиции, оставяйки ни внезапно безпомощни и зависещи от тяхната милост. И изведнъж можем да се озовем на улицата в търсене на ново жилище.
— Хилдемара, струва ми се…
Тя придърпа лицето му към своето.
— Искам я мъртва.
Далтон винаги бе смятал, че милият и открит характер на една най-обикновена жена може да я превърне в привлекателна дама. Другата страна на тази монета бе Хилдемара. Егоистичният й деспотизъм и безграничната й омраза към всеки, който се осмеляваше да застане на пътя на амбициите й, унищожаваше и минимума чар, който притежаваше. Превръщаше я в олицетворение на самата грозота.
— Разбира се, Хилдемара. Щом така желаеш, така ще бъде. — Далтон внимателно отстрани ръката й от яката си. — Да имаш някакви специални изисквания към изпълнението?
— Да — изсъска тя. — Не искам да изглежда като нещастен случай. Това е убийство и трябва да изглежда като убийство. Урокът ще се окаже безполезен, ако другите креватни партньорки на мъжа ми не разберат посланието му. Искам да е демонстративно. Нещо, което ще отвори очите на жените. В никакъв случай да не е един от онези нещастни случаи — спокойна и тиха смърт в леглото.
— Ясно.
— Ръцете ни трябва да останат безукорно чисти. Подозрението по никакъв начин не бива да пада върху кабинета на Министъра. И в същото време искам да е ясен урок за онези, които са имали някакви намерения да си развържат езиците.
Планът вече се оформяше в главата на Далтон. Щеше да отговори на всичките й изисквания. Никой нямаше да го вземе за нещастен случай, със сигурност щеше да е демонстративно и щеше да има ясна следа — в случай че се наложи да бъде посочен виновникът.
Трябваше да признае, че Хилдемара има своите основания. Директорите вече видяха блясъка на острието в ръцете на Министъра. Не бе изключено да решат да издигнат своя брадва в защита на общите си интереси.
Клодин можеше да създаде още проблеми. Нямаше да е разумно подобна потенциална опасност да бъде оставена да се разхожда свободно из сцената. Не му се искаше да го прави, но не можеше да не се съгласи, че се налага.
— Както кажеш, Хилдемара.
Усмивката отново се разля по лицето й.
— Тук си отскоро, Далтон, но вече се научих да те ценя изключително високо заради способностите ти. И още — ако има едно нещо у Бертранд, в което вярвам безпрекословно, това е способността му да избира идеалния човек за дадена работа. А това е задължително за неговото положение, защото нали виждаш, в противен случай би се наложило сам да я върши. Сигурна съм, че не си стигнал до поста, който заемаш, с капризи, Далтон?
Той бе напълно убеден, че тя е проучила деликатно въпроса за неговата компетентност по подобни въпроси и че е сигурна във възможностите му да се справи с тази задача. В случай като този не би рискувала. В крайна сметка не бе само той, можеше да се обърне и към други.
Далтон предпазливо се насочи по друга нишка на паяжината си:
— Ти поиска услуга от мен, Хилдемара, която е напълно в моята компетентност.
Не беше услуга и двамата го знаеха. Беше заповед. Но той искаше да я обвърже още повече, па било то и в собственото й съзнание, тъй като това семе по-късно можеше да роди добри плодове.
Поръчката на убийство бе къде-къде по-сериозно нещо от обвинение в изнасилване. Един ден той можеше да има нужда от нещо от нейната сфера на влияние.
Тя се усмихна доволно и обгърна бузата му с ръка.
— Знаех си, че ти си правилният човек за тази работа. Благодаря ти, Далтон.
Той сведе глава.
Подобно на слънцето, закрито от облак, лицето й изведнъж помръкна. Ръката й се плъзна надолу по лицето му, докато пръстът й намери брадичката му и я повдигна.
— И не забравяй, може да нямам власт да кастрирам Бертранд, но мога да го направя с теб, Далтон. Стига да реша, че искам.
Той се усмихна.
— В такъв случай можете да бъдете сигурна, че няма да ви дам причина да го направите, милейди.
ТРИДЕСЕТ И ОСМА ГЛАВА
ФИЧ НАПЪХА РЪКАТА СИ В РЪКАВА на вкоравената от мръсотия стара дреха на кухненски работник. Едва сега, след като бе прекарал известно време с куриерската си униформа, си даваше сметка какви дрипи всъщност са представлявали онези дрехи. Обожаваше уважението, с което се отнасяха към него като куриер. Не че бе някаква важна особа или нещо подобно, но повечето хора виждаха в куриерите хора с определени отговорности. Докато кухненските работници никой не ги уважаваше.