Преди да има време да се замисли, излетя след приятеля си.
Клодин ахна. Опита се да извика, но Морли положи месестата си длан върху устата й. Двамата с Фич се нахвърлиха върху жената и след миг всички бяха на земята. При падането Фич си ожули зверски лакътя. Морли се стовари върху Клодин с цялата си тежест и от гърлото й се изтръгна глух звук.
Ръцете й политнаха безпомощно във въздуха. Краката й заритаха отчаяно. Опитваше се да крещи, но от устата й не излизаше почти никакъв звук. А дори да бе успяла, бяха достатъчно далеч, за да няма кой да ги чуе.
Клодин сякаш изведнъж се бе превърнала само в лакти и колене. Мяташе се и се дърпаше на живот и смърт. Най-сетне Фич успя да хване едната й ръка и да я извие зад гърба й. В същото време Морли здраво стискаше другата. Фич завърза ръцете й на гърба, докато Морли напъхваше в устата й парцал и увиваше главата й с въже.
Двамата едновременно я хванаха под мишниците и я завлякоха нататък по пътя. Тя сурнеше крака и продължаваше да се мята и дърпа. Другите наизскочиха от местата си. Двама я хванаха за краката и я вдигнаха във въздуха. Трети я сграбчи за косата.
Петимата, заобиколени плътно от останалите, я отнесоха още по-надалеч от града. Клодин Уинтроп, обладана от див ужас, надаваше отчаяни писъци, заглушавани от парцала, натикан в устата й. През цялото време не преставаше да се дърпа и мята.
Като се има предвид какво бе сторила, имаше основателна причина да го прави.
Щом се отдалечиха на достатъчно разстояние от града, свиха вдясно и забиха в житната нива. Искаха да бъдат далеч от пътя, в случай че мине някой. Не им се искаше внезапно да ги изненада някоя карета. Не биваше да се налага да оставят плячката си и да хукнат да се спасяват. На Далтон Камбел подобно развитие никак нямаше да му хареса.
Щом стигнаха до една падинка, която им се стори достатъчно отдалечена от пътя, за да не се чуват звуците, най-сетне я пуснаха на земята. Тя продължаваше да надава отчаяни глухи крясъци. На лунната светлина Фич различи огромните й очи — като на свиня на заколение.
Фич дишаше тежко — не толкова от умора, колкото от ужаса на онова, което вършеха. Сърцето му бумтеше в ушите и повдигаше яростно гърдите му. Усещаше как краката му треперят.
Морли вдигна Клодин Уинтроп на крака и я подхвана откъм гърба.
— Предупредих те — започна Фич. — Ти да не си малоумна? Предупредих те никога повече да не разпространяваш пред когото и да било отвратителните си предателски лъжи за Министър Чанбоор. Това, че Министърът те е изнасилил, е лъжа и ти каза, че ще престанеш да я разпространяваш. А ето че престъпи обещанието си.
Тя яростно клатеше глава. Това, че се опитваше да отрича, само повече настървяваше Фич.
— Казах ти да не разпространяваш повече тези долни лъжи за Министъра на културата! Обеща да не го правиш! Каза, че няма да го правиш! А сега продължаваш да си пееш същите гнусни обвинения и омразни лъжи.
— Кажи й го, Фич — провикна се едно от другите момчета.
— Така е, Фич е прав — обади се друг.
— Ти й даде възможност — извика трети.
Неколцина от останалите потупаха Фич по гърба. Това, че се гордееха с него, го накара да се почувства по-добре. Да се почувства важен.
Тя продължаваше да клати глава. Челото й бе заприличало на парче сбръчкан плат.
— Те са прави — извика изотзад Морли и я разтърси. — И аз самият бях там. Чух какво ти каза Фич. Трябваше да изпълниш обещанието си. Фич ти даде възможност, така си е.
Тя отчаяно се опитваше да каже нещо с парцала в уста. Фич го дръпна надолу към брадичката й.
— Не! Нищо не съм казвала! Кълна се, сър! След като ми казахте да не говоря, не съм казвала нищо на никого! Кълна се! Моля ви! Трябва да ми повярвате, не бих казала на никого. Не и след като ме предупредихте да мълча. Не бих не съм.
— Лъжеш! — Фич сви яростно юмруци. — Господарят Камбел ни каза, че си се разбъбрила. Да не би да наричаш Господаря Камбел лъжец?
Тя поклати глава.
— Не! Моля ви, сър, трябва да ми повярвате! — Тя започна да плаче. — Моля ви, сър, направих, каквото ми казахте.
Фич се разяри още повече от това, че тя не престава да отрича. Беше я предупредил. Беше й дал шанс. Господарят Камбел й беше дал шанс. А тя бе продължила с предателските си думи.
Дори фактът, че отново го наричаше „сър“, не му донесе удовлетворение. Но това, че момчетата зад него го насърчаваха, го окрили.
Фич не искаше да слуша повече лъжи от тази жена.
— Казах ти да си държиш устата затворена, но ти не го направи!
— Направих го! — проплака тя, увиснала в ръцете на Морли. — Направих го! Моля ви, на никого не съм казвала!
Фич замахна с всичка сила и стовари юмрук върху лицето й. Право в целта. С всичка сила. Чу се пукане на кост.