Далтон бе написал няколко речи за Министъра и бе раздал от негово име заповеди за редица крути мерки. Убийството предостави възможност на Министъра да се обърне в яростните си речи към онези, които бяха срещу избирането му за Суверен, и да ги обвини в раздухване на омраза към закона, а оттам и в насилие. Министърът призоваваше към по-строги закони, озаптяващи „злите езици“. Обръщенията му към Кабинета за културно приятелство, ако не новите закони, разколебаха подозренията на Директорите към него. Пред тълпата, събрала се да чуе изявлението му, Министърът призова за вземане на нови мерки — неконкретизирани — за потушаване на насилието. Подобни мерки винаги оставаха неконкретизирани и рядко се стигаше до действия. Страстният призив на Министъра бе достатъчен, за да се убедят хората, че той работи решително и ефективно. Единственото важно нещо бе впечатлението. То не се постигаше трудно, изискваше малко усилия и никога не биваше подлагано на теста на действителността.
Разбира се, за да се финансират тези мерки, щеше да се наложи увеличаване на данъците. Формулата бе перфектна: всяка опозиция бе разглеждана като подкрепяща насилието и сравнявана с бруталността на Хакенските лордове и убийци. По този начин Министърът и Далтон получаваха по-широк икономически контрол. Контролът представляваше сила.
Бертранд обожаваше да е в центъра на всичко това, да издава заповеди, да заклеймява злото, да свиква различни групи загрижени граждани, да успокоява хората. Цялата работа постепенно щеше да затихне, хората щяха да се върнат към обичайните си задължения и да забравят за убийството.
Хилдемара бе доволна. Това бе най-важното за Далтон.
Роули стоеше с глава в рамката на вратата и чакаше.
— Кажи на Ингер да се обърне към майстор Дрюмонд — каза Далтон и се наведе над листата. — Той е кухненският управител и отговаря за празненството. Дал съм му подробни инструкции. Би трябвало да знае как се поръчва месо.
— Да, сър.
Вратата се затвори и в стаята остана тишината, нарушавана единствено от лекия ромон на пролетния дъжд. Лекият, обилен дъжд щеше да е полезен за посевите. Добрата жътва щеше да спомогне да се позабравят тегобите на новите данъци. Далтон се облегна назад и продължи да чете.
Информаторът му съобщаваше за забелязани в къщата на Суверена лечители. Не бе успял да говори с тях, но пишеше, че останали в резиденцията цялата нощ.
Можеше някой друг, а не Суверенът, да е имал нужда от помощ. В резиденцията живееха много хора, тя бе голяма почти колкото имението на Министъра, само дето бе предназначена изключително за ползване от Суверена. Служебните му дела, доколкото ги имаше, се вършеха в отделна сграда. Там той даваше и аудиенции.
И в имението на Министъра се случваше лечители да остават цяла нощ при някой болен. Това не означаваше, че лично Министърът се нуждае от тях. Най-голямата заплаха за Министъра бе някой ревнив съпруг, но това бе почти невероятно. Съпрузите обикновено гледаха да измъкнат някаква облага от връзките на жените им с високопоставени лица. Не бе здравословно да изразяват недоволство.
Станеше ли веднъж Бертранд Суверен, възможността за наранени чувства автоматично щеше да изчезне. За една жена бе огромна чест да бъде със Суверена — това бе почти божествено преживяване. Подобни свещени съвкупления бяха приемани за благословени от самия Създател.
Всеки съпруг би бутнал жена си към леглото на Суверена, ако й се отвореше подобна възможност. Освен светостта на подобен акт в него имаше и странични ефекти. Съпругът се превръщаше в главния облагодетелстван от свещената връзка. Ако светият обект на плътското внимание на Суверена се случеше да е прекалено млад, благословеният ефект се изливаше върху главите на родителите.
Далтон се върна в началото на листа, който четеше, и го прочете още веднъж. Съпругата на Суверена не бе забелязвана от дни. Не се била появила дори на официално мероприятие в едно сиропиталище. Може пък тя да е болната.
Или да е била заета край леглото на съпруга си.
Очакването на смъртта на стария Суверен бе като да ходиш по опънато въже. Стоенето на едно място само извиква пот на челото ти и учестява пулса ти. Цялата работа беше много деликатна, още повече че смъртта на Суверена бе единственото събитие, което Далтон не можеше да контролира. Човекът се охраняваше прекалено строго, за да се рискува да му се помогне да премине в отвъдното, пък и така или иначе животът му висеше на косъм.