— Разбирам, че…
— Някои от онези, които работят за мен сега, са деца на мои някогашни работници, благодарение на които съм се превърнал в уважаван месар. — Мъжът се наведе още малко напред. — Имам двама синове, чудесни момчета, но понякога си мисля, че за някои от работниците си се грижа повече, отколкото за тях. Една от тези мои работнички е прекрасно Хакенско момиче на име Беата.
В главата на Далтон зазвъняха предупредителни камбанки. Спомни си Хакенското момиче, което Бертранд и Стейн бяха извикали горе за свое забавление.
— Беата. Не мисля, че ми говори нещо, Ингер.
— Едва ли има защо. Тя има работа с кухнята. Освен другото, което върши, понякога изпълнява доставките. Имам й пълно доверие, все едно ми е дъщеря. Умница ми е тя и разбира от цифри. Помни всичко, каквото й кажа.
Това е важно, защото Хакенците не могат да четат, така че не мога да им давам списъци с продукти. Важно е да помнят. Никога не се притеснявам за нея. Кажа ли й веднъж, съм сигурен, че ме е разбрала. Никога не ме е проваляла.
— Разбирам.
— И изведнъж тя не иска да прави доставки до имението.
Далтон забеляза как юмрукът на мъжа се стяга.
— За днес трябваше да пратим голяма поръчка. Важна поръчка за някакво празненство. Казах й да отиде да впрегне Брауни, защото ще я пращам в имението. Тя каза „не“. — Юмрукът на Ингер се стовари върху писалището.
— „Не!“. — Мъжът се поизправи малко и намести една незапалена свещ, която се бе мръднала от удара му. — Не ми харесва хората, които работят за мен, да ми казват „не“. Но Беата, ами тя ми е като дъщеря. Така че вместо да й покажа опакото на ръката си, реших да поговоря с нея. Помислих си, че може да е заради някое момче, което вече не харесва или не иска да вижда, или нещо такова. Човек не винаги може да разбере какво има в главата на едно момиче.
Сложих я да седне и я попитах защо не иска да занесе поръчката в имението. Отвърна ми, че просто не иска. Казах, че това не е отговор. Каза ми, че е готова да занесе двойно повече поръчки на друго място. Че е готова цяла нощ да облича дивеч за наказание, но в имението не иска да стъпва.
Попитах я пак защо, дали някой не й е направил нещо. Тя отказа да ми отговори. Отказа! Каза, че повече няма да носи поръчки там и това е.
Предупредих я, че ако не ми изтъкне разумна причина, ще се наложи да отнесе поръчката в имението, независимо дали й харесва или не. Тя започна да плаче. — Ръката на Ингер отново се бе свила в юмрук. — Вижте, познавам Беата от пеленаче. За последните дванайсетина години не съм виждал това момиче да плаче, освен един-единствен път. Бил съм свидетел как се порязва наистина сериозно, докато реже месото, без да пророни и сълза. Не заплака дори докато я зашивах. Лицето й се изкриви от болка, но не заплака. Плака единствено, когато почина майка й. Само тогава. И днес, когато й казах, че трябва да дойде в имението.
Накрая сам донесох поръчката. Е, Господарю Камбел, не знам какво е станало тук, но мога да ви кажа, че каквото и да е, щом Беата заплака, не е било добро. Преди винаги с готовност идваше насам. Говореше за Министъра с истинско преклонение като за човек, когото много уважава за всичко, което е сторил за Андерия. Беше горда, че може да работи за имението. Не и сега.
Тъй като я познавам, мога да си мисля единствено, че някой я е използвал за свое удоволствие. При това ми се струва, че не е било с нейно съгласие. Ни най-малко! Както вече ви казах, това момиче ми е почти като дъщеря.
Далтон не сваляше очи от мъжа.
— Тя е Хакенка.
— Да, така е. — Ингер също го гледаше в очите. — Е, Господарю Камбел, искам младежа, който е причинил зло на Беата. Имам намерение да го закача на кука за месо. Ако съдя по плача на Беата, вероятно не е бил само един. Сигурно са били повече. Може би банда хулигани. Знам, че сте зает човек, особено сега, с убийството на Клодин Уинтроп, мир на праха й, но ще ви бъда благодарен, ако се заемете с тази работа. Няма да оставя нещата да се разминат така.
Далтон се наведе напред и сключи ръце на писалището.
— Ингер, мога да ви уверя, че не бих допуснал подобно нещо в границите на имението. За мен това е много сериозно. Кабинетът на Министъра на културата служи на народа на Андерия. Би било наистина ужасно, ако един или повече младежи са посегнали на млада жена.