— Не „ако“ — поправи го Ингер. — Наистина са.
— Разбира се. Имате личното ми уверение, че ще се заема с този въпрос. Не бих допуснал никой, бил той Андерианец или Хакенец, да е изложен на заплаха под покрива на имението. Тук всички трябва да се чувстват на сигурно място. Няма да допусна никой, Андерианец или Хакенец, да избегне ръката на правосъдието. И въпреки това разбирате, че с убийството на една важна личност и възможната опасност, грозяща живота и на други хора, включително Хакенски жени, вниманието ми е насочено най-вече натам. Целият град е подивял заради случилото се.
Хората очакват да видят наказанието за подобен вандалски акт.
Ингер сведе глава.
— Разбирам. Ще приема личното ви уверение, че ще получа името на младежа или младежите, отговорни за случая с Беата. — Столът изскърца по пода, докато Ингер ставаше. — Или недотам младежите.
Далтон се изправи.
— Млад или стар, ще положим всички усилия да го разкрием. Имате думата ми.
Ингер протегна ръка и се здрависа с Далтон. Имаше унищожителна хватка.
— Радвам се, че намерих подходящия човек, Господарю Камбел.
— Наистина го намерихте. — да? — отвърна Далтон на почукването на вратата. Предполагаше кой може да е и затова не вдигна глава. Пишеше инструкции за новите стражи, които се назначаваха в имението. Те не се числяха към армията. Бяха Андерианци. Не би поверил подобна работа на войници от редовната армия.
— Господарю Камбел?
Той вдигна поглед.
— Влизай, Фич.
Момчето прекоси стаята и застана пред писалището. Откакто носеше униформата си и особено след случая с Клодин, като че ли се бе издължил. Далтон бе доволен от начина, по който Фич и мускулестият му приятел бяха изпълнили инструкциите му. Част от останалите момчета му бяха подготвили подробни тайни рапорти.
Далтон остави стъклената си писалка.
— Фич, спомняш ли си първия път, когато разговаряхме?
Въпросът като че ли го смая.
— Да, ами да, сър — заекна той. — Спомням си.
— Малко по-нататък в коридора. До стълбищната площадка.
— Да, сър, Господарю Камбел. Тогава истински ви бях благодарен, задето не, искам да кажа, за любезното ви отношение към мен.
— Задето не докладвах, че съм те открил на място, където не би трябвало да бъдеш.
— Да, сър. — Той облиза устни. — Много мило от ваша страна, Господарю Камбел.
Далтон прокара пръст по слепоочието си.
— Спомням си, че тогава ми каза, че Министърът е добър човек и не желаеш никой да говори нищо против него.
— Да, сър, така си е.
— И доказа, че държиш на думата си, че наистина правиш, каквото е по силите ти, за да защитиш Министъра. — Далтон леко се усмихна. — Спомняш ли си какво друго ти казах тогава на площадката?
Фич се покашля.
— Имате предвид, дето един ден мога да си спечеля титлата „сър“ ли?
— Точно така. Досега напълно отговаряш на очакванията ми. А спомняш ли си какво друго стана онзи ден на стълбищната площадка?
Далтон много добре знаеше, че момчето си спомня. Не беше нещо, което щеше скоро да забрави. Фич помръдна, опитвайки се да измисли начин да отговори на въпроса, без да се налага да казва всичко.
— Ами, сър искам да кажа, имаше…
— Фич, спомняш ли си, че една млада дама те удари?
Фич се прокашля.
— Да, сър, спомням си.
— Познаваш ли я?
— Казва се Беата. Работи за месаря Ингер. Ходим на едно и също наказателно събиране.
— И сигурно си видял какво е правила тук горе? Министърът те е видял. Също и Стейн. Сигурно си ги видял с нея?
— Не беше виновен Министърът, сър. Тя получи, каквото си търсеше. Тя винаги говореше за него с ласкателства, повтаряше колко е красив, колко, е прекрасен. Винаги когато споменеше името му, въздишаше. Доколкото я познавам, си е получила каквото си е търсила, сър.
Далтон се усмихна на себе си.
— Ти я харесваш, нали? А, Фич?
— Ами, сър, не знам. Трудно е да харесваш човек, който те мрази. Който непрекъснато те обижда.
Далтон ясно виждаше чувствата на Фич към момичето. Всичко бе изписано на лицето му, макар да отричаше.
— Работата е там, Фич, че това момиче изведнъж може да започне да създава проблеми. Понякога с момичетата става така. Един ден ще го разбереш. Внимавай, когато си решил да изпълниш някое тяхно желание, защото все някога ще намерят начин да извъртят нещата така, че да изглежда сякаш никога не са те молили за това.
Момчето изглеждаше смутено.
— Това не ми беше известно, сър. Благодаря ви за съвета.
— Е, както сам каза, тя си е получила, каквото е търсела. Никой не я е насилвал. Въпреки това вероятно сега може да й дойде друго в главата и да реши да разправя, че е била изнасилена. Също като Клодин Уинтроп. Понякога жените, които са били с високопоставени мъже, го правят — опитват се да извлекат полза от ситуацията. Стават алчни.