— Господарю Камбел, сигурен съм, че тя няма…
— По-рано днес ме посети Ингер.
Фич пребледня.
— Казала е на Иигер?
— Не. Само е отказала да откара поръчката до имението. Но Ингер не е вчерашен. Досетил се е за причината. Сега иска нещо, което му се струва справедливост. Ако той убеди това момиче, Беата, да обвини някого, Министърът може да се окаже несправедливо обвинен в грозни деяния. — Далтон се изправи. — Ти познаваш Беата. Може да се наложи да се справиш с нея по същия начин, по който се справи с Клодин Уинтроп. Тя те познава. Ще те остави да се приближиш до нея.
Фич стана бял като платно.
— Господарю Камбел, сър.
— Какво има, Фич? Да не би да изгуби интереса си към спечелването на титлата „сър“? Или пък към новата си работа като куриер? Към новата си униформа?
— Не, сър, не е това.
— Тогава какво е?
— Нищо, сър. Сигурно както вече казах, всичко, което се е случило, е точно онова, което си е търсила. Разбирам, че няма да е справедливо от нейна страна да обвинява Министъра в нещо лошо, след като той не е сторил нищо такова.
— Също както случая с Клодин.
Фич преглътна:
— Да, сър. Съвсем същото.
Далтон се отпусна на стола си.
— Радвам се, че се разбираме. Ако тя създаде проблеми, ще ти се обадя. Да се надяваме, че няма да се наложи. Кой знае, може пък да реши да размисли, преди да отправя подобни грозни обвинения. Може някой да й влее разум в главата, преди да се наложи да защитаваме Министъра от погрешните й обвинения. Може дори да реши, че месарската работа не е за нея, и да отиде да работи в някоя ферма или нещо друго.
Далтон небрежно захапа крайчеца на писалката си, докато гледаше как Фич затваря вратата след себе си. Реши, че сигурно ще е интересно да види как момчето се справя с тази задача. Ако не, Роули със сигурност щеше да го направи.
Но ако Фич се справеше, тогава всичките парченца щяха да се подредят в една невероятна мозайка.
ЧЕТИРИДЕСЕТА ГЛАВА
УЧИТЕЛЯТ СПИНК СНОВЕШЕ МЕЖДУ РЕДОВЕТЕ със сключени на гърба ръце и ботушите му отекваха по дървения под. Хората продължаваха да ридаят за Андерианските жени. Да преживяват онова, което бяха причинили на невинните създания Хакенските орди. Фич си мислеше, че може да си представи как ще протече урокът, но се бе излъгал. Бе по-ужасно, отколкото фантазията му можеше да го начертае. Усети как лицето му пламва по-червено от косата. Учителят Спинк се постара да попълни откъслечните познания на Фич по въпросите на секса. В резултат Фич остана с впечатлението, че любовният акт не е онова приятно изживяване, което винаги си бе представял, че е. Разказът за мъките на Андерианските жени превърна доскорошния му копнеж в отвращение.
Нещата ставаха още по-ужасни от факта, че от двете му страни седяха жени. Тъй като знаеха за какво ще става въпрос по време на този урок, всички жени се бяха постарали да седнат на куп в единия край на стаята, всички мъже се бяха събрали в другия. Учителят Спинк обикновено не обръщаше внимание кой къде седи.
Този път обаче той изрично посочи на всеки един кое място да заеме. Мъж, жена, мъж, жена. Познаваше всички от групата на това наказателно събиране, знаеше къде работят и живеят. Беше се постарал да ги размеси така, че всеки да седи до човек, когото не познава особено добре.
Правеше го, за да накара присъстващите да се почувстват още по-объркани и притеснени, докато им разказваше историите на всяка жена поотделно и подробностите от онова, което й бе сторено. По време на, разказа му не се чуваха много ридания. Хората бяха прекалено ужасени от чутото, за да могат да плачат, и прекалено смутени, за да искат да привлекат вниманието върху себе си.
Фич никога не бе чувал за подобни неща между мъже и жени, а бе слушал доста истории от другарите му кухненски работници и куриери. Разбира се, онези мъже са били Хакенски лордове и естествено не са били ни най-малко нежни и внимателни. Те са искали да наранят Андерианките. Да ги унижат. Ето колко изпълнени с омраза са били Хакенците.
— Вие всички без съмнение си мислите — продължи учителят Спинк, — че това се е случило много отдавна. Преди векове. Че Хакенските лордове са били такива. Ние сме по-добри от тях, така си мислите. — Ботушите на учителя Спинк се спряха пред Фич. — Така ли си мис лиш, Фич? Така ли си мислиш в хубавата си униформа?
Мислиш си, че си по-добър от Хакенските лордове, а? Че Хакенците вече са се променили и са по-добри?
— Не, сър — отвърна Фич. — Не сме по-добри, сър.