— Фич! Не искам мръсните ти Хакенски ръце да ме докосват! Той се обърна към нея и я пусна. Ръката й мигновено се стрелна да го удари. Но този път той бе подготвен и я хвана за китката. Тя го удари с другата си ръка.
Той й върна плесницата. Изобщо не я удари силно, но тя ахна от изненада. Беше престъпление един Хакенец да удари когото и да било. Но той изобщо не я удари силно. Не искаше да й причини болка, а само да я изненада и да я накара да му обърне внимание.
— Трябва да ме чуеш — изръмжа той. — Загазила си.
На лунната светлина ясно се виждаше как лицето й го ри от ярост.
— Ти си загазил. Ще кажа на Ингер, че си ме завлякъл в храстите, че си ме ударил и после…
— Вече достатъчно си разказала на Ингер!
Тя замлъкна за момент.
— Не знам за какво говориш. Тръгвам си. Няма да стоя тука и да чакам да ме удариш пак, особено сега, след като вече доказа омразното си Хакенско отношение към жените.
— Ще ме изслушаш, та ако ще да се наложи да те поваля на земята и да седна отгоре ти.
— Само опитай, мършаво говедо такова!
Фич стисна устни, за да преглътне обидата.
— Беата, моля те. Моля те, изслушай ме. Имам да ти казвам важни неща.
— Важни ли? Важни за теб може би, но за мен ти не си важен! Не искам да чувам нищо от устата ти. Знам какъв си. Знам, че ти доставя удоволствие да…
— Искаш ли хората, които работят за Ингер, да пострадат? Искаш ли Ингер да пострада? Изобщо не става въпрос за мен. Не знам защо имаш толкова ниско мнение за мен, но и нямам намерение да те убеждавам в противното. Става въпрос единствено за теб.
Беата изпуфтя и скръсти ръце. Размисли за момент. Огледа се да види дали някой не ги гледа. Приглади косата си зад ухото.
— След като няма да се опитваш да ме убеждаваш какъв прекрасен младеж си в лъскавата си униформа, подобна на униформите на онези зверове, Хакенските лордове, говори. Но накратко. Ингер ме чака за работа.
Фич облиза устни.
— Днес Ингер сам докара поръчката си в имението. Дойде, защото ти си му отказала.
— Ти пък откъде знаеш?
— Чувам разни неща.
— И как.
— Ще ме изслушаш ли? Здравата си загазила, в опасност си!
Тя вдигна ръце на хълбоците си, но не каза нищо, така че Фич продължи:
— Ингер е разбрал, че нещо ти се е случило в имението. Дойде и поиска възмездие. Иска имената на онези, които са се възползвали от теб.
Тя го огледа внимателно на лунната светлина.
— Откъде знаеш?
— Нали ти казах, чувам разни неща.
— Не съм казвала на Ингер нищо.
— Няма значение. Той сам се е досетил или и аз не знам как е станало, но важното е, че се тревожи за теб и иска нещо да се направи. Тази идея му е влязла в главата и иска справедливост. Няма да остави нещата да се разминат така. Решил е да раздуха работата.
Тя въздъхна с раздразнение.
— Не биваше да отказвам. Трябваше просто да отида, независимо какво можеше да ми се случи пак.
— Не те обвинявам, Беата, на твое място вероятно бих постъпил по същия начин.
Тя го изгледа подозрително.
— Искам да знам кой ти каза всичко това.
— Сега съм куриер и се движа сред важни личности.
Важните личности си говорят за това какво се случва в имението. Просто чувам какво си говорят, това е. Така го чух. Работата е там, че ако му кажеш какво се е случило, хората могат да си помислят, че се опитваш да навредиш на Министъра.
— О, стига, Фич, аз съм едно обикновено Хакенско момиче. Как бих могла да навредя на Министъра?
— Ти самата ми каза, че хората говорят, че той ще заеме мястото на Суверена. Да си чувала някой някога да каже и думица срещу Суверена? Е, Министърът почти е избран за Суверен. Как си мислиш, че ще го възприемат хората, ако разкажеш какво се е случило? Мислиш ли, че ще повярват, че си едно добро момиче, което казва истината? И че Министърът лъже, защото твърди, че не е така. Андерианците не лъжат — така са ни учили. Кажеш ли нещо против Министъра, ти самата ще бъдеш обявена за лъжкиня. Още по-лошо, за лъжкиня, която се опитва да опетни името на Министъра на културата.
Тя се замисли над думите му, сякаш се бе озовала пред неразрешима загадка.
— Е аз няма да го направя, но ако кажа нещо, Министърът ще потвърди, че съм казала истината, защото наистина ще е така. Андерианците не лъжат. Само Хакенците са зли по природа. Ако Министърът реши да говори, той ще признае истината.
Фич въздъхна отчаяно. Знаеше, че Андерианците са по-висши от тях, че Хакенците са белязани от знака на злото, но вече започваше да си мисли, че и Андерианците не са чак толкова идеални и безгрешни.
— Виж, Беата, знам какво са ни учили, но нещата не винаги са точно такива. Част от онова, което ни учат, някак не се връзва. Не всичко е истина.