— Истина е — равно отсече тя.
— Може да си мислиш, че е така, ама не е.
— Нима? А аз пък мисля, че ти просто не искаш да признаеш пред себе си колко ужасни са Хакенските мъже. Ще ти се да нямаше толкова порочна душа. Ще ти се онова, което са направили Хакенските мъже на онези жени някога, да не е вярно. Както и случилото се с Клодин Уинтроп.
Фич отметна косата от челото си.
— Беата, помисли. Как е възможно учителят Спинк да знае точно какво се е случило с всяка от онези жени?
— От книгите, тъпако. Ако случайно си забравил, Андерианците могат да четат. Имението е пълно с книги, които…
— И мислиш, че онези мъже, дето са изнасилили толкова много жени, са спирали от време на време, за да си водят бележки? Мислиш, че са питали всяка една за името й и са записвали подробно действията си, за да може след това всичко да влезе в книгите?
— Да. Точно така е било. Както всички Хакенски мъже, те също са харесвали онова, което са правели с онези жени. И са го записали. Знае се. Има го в книгите.
— А Клодин Унтроп? Кажи ми къде е книгата, в която пише, че е била изнасилена от убийците си?
— Така е било. Очевидно е. Направили са го Хакенци, Хакенците постъпват така. Би трябвало да знаеш какви са мъжете Хакенци, мършав…
— Клодин Уинтроп повдигна обвинение срещу Министъра. Тя винаги е имала мераци към него и е показвала интереса си. После, след като е привлякла вниманието му и му се е отдала по своя воля, е решила да застане на друга позиция. Започнала е да разправя наляво и надясно, че той й се е натресъл пряко волята й. Точно така, както се случи с теб. После, след като започна да разправя на хората отвратителните лъжи, че я е изнасилил, я намериха мъртва.
Беата замлъкна. Фич знаеше, че Клодин само се е опитвала да създаде проблеми на Министъра — Далтон Камбел му го каза. Случилото се с Беата не бе по нейно желание, но въпреки всичко Беата нямаше да се опита да прави проблем от това.
Тя го гледаше безмълвно в тъмнината. Наоколо свиреха щурци. Той се огледа да види дали някой не ги гледа. Между храстите се виждаше как хората си вървят по пътя. Никой не се обръщаше към мястото, където стояха двамата.
Най-накрая тя проговори, но вече без жар:
— Ингер не знае нищо и нямам намерение да му разказвам каквото и да било.
— Твърде късно е. Той вече беше в имението и каза, че си била изнасилена. Каза го на важни хора. Постави условия. Ингер ще те накара да му кажеш кой ти е причинил това.
— Не може да ме накара.
— Той е Андерианец. Ти си Хакенка. Може. А дори да реши да не го прави, високопоставените лица в имението могат да решат да те изправят пред магистрата и да му заповядат да те накара да кажеш имената.
— Ще откажа. — Тя се поколеба. — Това не може да ме накара да кажа.
— Нима? Е, в такъв случай със сигурност ще се превърнеш в престъпник — ако откажеш да им съобщиш какво се е случило. Те ще си мислят, че са го направили Хакенци, и ще искат имената им. Ингер е Андерианец и твърди, че е станало така. Не им ли кажеш каквото искат, е твърде вероятно да те хвърлят в тъмница, докато не си промениш мнението. А дори и да не го направят, най-малкото, ще си изгубиш работата. Ще останеш на улицата. Нали ми каза, че искаш да постъпиш в армията някой ден. Че това ти е мечтата. Престъпниците не ги вземат в армията. Мечтата ти може да се стопи. Ще станеш просякиня.
— Ще си намеря работа. Аз работя добре.
— Ти си Хакенка. Откажеш ли да сътрудничиш на магистрата, ще те обявят за престъпник. Никой няма да те вземе на работа. Ще свършиш като проститутка.
— Няма!
— Напротив. Когато огладнееш и ти стане студено, ще бъдеш принудена да го правиш. Ще се продаваш на мъже. На старци. Господарят Камбел ми е разказвал, че проститутките се разболяват от ужасни болести и умират. И ти ще умреш така, защото си била със старци, които…
— Няма! Няма, Фич, няма!
— А как ще живееш? Ако те обявят за престъпник, задето си отказала да отговаряш на въпросите на магистрата. Как ще живееш? Ако пък отговориш, кой ще ти повярва. Ще те обявят за лъжкиня и ще станеш престъпник, задето си обвинила несправедливо Андериански сановник.
Тя потърси очите му:
— Но аз няма да лъжа. Ти можеш да потвърдиш, че говоря истината. Нали каза, че искаш да станеш Търсач на истината? Помниш ли? Че това ти е мечтата. Моята мечта е да отида в армията, а твоята е да станеш Търсач на истината. Като човек, който иска да стане Търсач, ще трябва да станеш и да обявиш, че казвам истината.
— Виждаш ли? Казваш, че никога няма да кажеш, а вече говориш за признаване.
— Но ти можеш да застанеш до мен и да потвърдиш, че не лъжа.