Тереза нежно стисна Далтон за лакътя и прошепна:
— Какъв беше вицът? Не го чух.
— Би трябвало да благодариш на Създателя, че не те е надарил с по-добър слух. Просто един от вицовете на Бертранд, ако разбираш какво имам предвид.
— Е — с широка усмивка отвърна тя, — ще ми го кажеш ли, когато се приберем?
Далтон се усмихна.
— Когато се приберем, Тес, ще ти го покажа.
Тя се изсмя гърлено. Далтон бодна единия бял бъбрек и го прокара през винения сос с джинджифил. Даде й да си гризне, оставяйки я да оближе соса от пръста му, след което пусна останалата част в устата си.
Докато дъвчеше, насочи вниманието си към трима от Директорите в другия край на залата, които водеха сериозен разговор. Те ръкомахаха оживено, свели глави един към друг, мръщеха чела, клатеха глави и вдигаха пръсти във въздуха. Далтон знаеше за какво си говорят. Почти всички разговори в залата бяха за едно и също — убийството на Клодин Уинтроп.
Министърът, облечен в тесен елек без ръкави на пурпурни и червеникави райета над златист жакет, щампован с житни класове, отпусна ръка през рамото на Далтон и се наведе към него. Белите дантели на ръкавите на Министъра бяха окапани с вино, изглеждаше така, сякаш кърви под впитите си ръкави.
— Хората все още са доста развълнувани от смъртта на Клодин Уинтроп — каза Бертранд.
— И с право. — Далтон топна овнешка хапка в ментово желе. — Ужасна трагедия.
— Да, накара ни да осъзнаем колко крехка е хватката ни върху идеалите на цивилизованото поведение, което толкова прокламираме. Показа ни колко още работа ни предстои, за да превърнем Хакенците и Андерианците в едно мирно общество.
— Под вашето мъдро управление — обади се Тереза с искрен ентусиазъм, докато Далтон дъвчеше парчето месо — ще успеем.
— Благодаря ви за подкрепата, скъпа моя. — Бертранд се наведе още съвсем лекичко към Далтон и сниши глас:
— Чувам, че Суверенът нещо се е разболял.
— Нима? — Далтон изсмука ментовото желе от пръста си. — Сериозно ли е?
Бертранд поклати глава в престорена мъка:
— Така и не се разбра.
— Ще се молим за него — вметна Тереза, докато си избираше крехко парченце говеждо с черен пипер. — А и за Едуин Уинтроп.
Бертранд се усмихна.
— Вие сте удивително състрадателна и сърдечна жена, Тереза. — Той плъзна поглед към деколтето й, сякаш, за да подири с очи съчувственото й сърце под дълбоко из рязания плат. — Ако някога ме повали болест, няма да намеря по-благородна жена, която да се моли за оздравяването ми, от вас. Сърцето на Създателя определено ще се размекне под горещите ви молитви.
Тереза засия. Хилдемара, която гризеше круша, зададе на съпруга си някакъв въпрос и той се обърна към нея. Стейн се наклони към тях да им каже нещо. Всички се дръпнаха към облегалките, щом един келнер донесе плато с крехко печено говеждо.
Докато Стейн си вземаше от месото, Далтон хвърли още един поглед към Директорите, чиято оживена дискусия още не бе свършила. Огледа масата срещу тях и забеляза Франка Гоуенлок. Лицето й му казваше, че не чува нищо. Далтон не знаеше какво става с уменията й, но това се превръщаше в сериозна пречка.
Келнерът поднесе към Министъра сребърно плато. Той си взе няколко парчета свинско. Появи се друг келнер, натоварен с овнешко в леща — любимото ястие на Хилдемара. Стюардът наля в чашите на гостите от главната маса още вино, после се оттегли. Министърът плъзна съпружеска ръка около раменете на Хилдемара и й прошепна нещо в ухото.
В залата влезе още един келнер, превит под тежестта на огромен панер с малки черни хлебчета. Занесе го до масата за сервиране, за да бъде разпределен в сребърните подноси. От такова разстояние Далтон не би могъл да определи дали има нещо нередно в хляба. Както му бе докладвано преди празненството, голямо количество хляб е бил бракуван и разпратен на бедните — такава бе обичайната практика. Бедните получаваха големи количества храна след всяко празненство — каквото остане.
По-рано същия ден майстор Дрюмонд имал проблеми с изпичането на хляба. Фурните нещо „полудели“. Една от работничките пострадала сериозно, преди да успеят да я залеят с вода. Далтон си имаше по-важни грижи от това да се тревожи за печенето на хляба и не бе разпитал по-подробно за инцидента.
— Далтон — обърна се към него Министърът, — успя ли да откриеш някакво доказателство за убийството на бедната Клодин Уинтроп?
Хилдемара, от другата страна на мъжа си, изглеждаше живо заинтригувана от отговора му.
— Проведох разследвания в няколко обещаващи посоки — каза Далтон, без да трепне. — Надявам се скоро да стигна до истината.
Както винаги, по време на празненство трябваше да си мерят приказките, за да не бъдат думите им пренасяни от уста на уста до любопитни уши. Не беше изключено в залата да има и други с таланта да подслушват освен Франка, които да нямат проблеми с дарбата си. Далтон, както и Министърът и жена му, беше учуден, че и Директорите прибягват до услугите на такива хора.