— Ами положението е следното — каза Бертранд. — Разбрах от Хилдемара, че се говори, че не сме вземали нещата достатъчно на сериозно и това доста притеснявало хората.
Далтон тъкмо се канеше да започне да изброява доводи за противното, когато Бертранд го спря с ръка.
— Разбира се, че не е вярно. Знам със сигурност колко усилия полагаш за изобличаването на престъпниците.
— Денонощни — вметна Тереза. — Мога да ви уверя, Министър Чанбоор, че Далтон напоследък почти не спи, особено след смъртта на горката Клодин, когато нещата толкова се объркаха.
— О, знам — обади се Хилдемара, навеждайки се през съпруга си да потупа Далтон по рамото, като демонстрира топлите си чувства към него пред Тереза и пред всеки, който би могъл да ги наблюдава. — Знам колко усилено се труди Далтон. Всички го оценяват. Известно ми е колко много хора бяха разпитани по негова заповед. Само че има такива, които си задават въпроса дали изобщо ще се стигне до залавяне на бандата разбойници. Хората се страхуват, че убийците са сред тях и се мъчат да потулят нещата.
— Точно така — каза Бертранд, — а ние повече от всеки друг искаме това убийство да бъде разкрито и хората да възвърнат спокойния си сън.
— Да — потвърди и Хилдемара с леден блясък в очите. — Убийството трябва да бъде разкрито.
Ледената заповед в гласа й беше недвусмислена. Далтон нямаше представа дали Хилдемара е споделила с мъжа си мерките, които бе взела за затварянето на устата на Клодин, но това всъщност нямаше значение. Онази жена вече бе минало и вниманието му бе насочено другаде. Нямаше да има нищо против Хилдемара да разчиства терена зад него и да потушава всякакви евентуални проблеми.
Далтон очакваше Министърът и съпругата му да се уморят от оплакващите се хора, преди хората да се уморят да говорят за убийството на такава важна особа от имението. Като предпазна мярка той вече си бе начертал планове. Както изглеждаше, май щеше да се наложи да ги пусне в действие.
Отначало бе избрал да чака, тъй като знаеше, че приказките постепенно ще стихнат и цялата работа ще се забрави, или най-много хората от време на време да си отварят устата в знак на отминаваща мъка или дори раздразнение. Но на Бертранд му харесваше да считат кабинета му за високо компетентен. Жертвите на служителите му за него бяха без значение. За Хилдемара беше все едно. Въпреки всичко нетърпението им можеше да стане опасно.
— Аз, както и всеки друг, искам убийците да бъдат разкрити — каза Далтон. — Но като човек на закона съм обвързан с клетвата си към кабинета да открием истинските убийци, а не само да обвиним някого, колкото да има наказан. Знам, че поискахте изрично това от мен — допълни той в случай, че някой ги подслушва.
Щом видя, че Хилдемара се готви да възрази нещо, Далтон побърза да продължи с тих, мрачен глас:
— Да се бърза и да се хвърлят обвинения върху невинни хора би било не само погрешно, но и опасно. Представете си, че стоварим върху някого обвинението, а след присъдата се окаже, че Майката Изповедник иска да го изповяда и установи, че е осъден невинен човек. Некомпетентността ни ще бъде справедливо порицана не само от Майката Изповедник, но и от Суверена и Директорите.
Той искаше да е сигурен, че двамата напълно разбират мащабите на риска.
— Нещо по-лошо, ако осъдим някого на смърт и извършим екзекуцията, преди Майката Изповедник да има възможност да разгледа случая, тя може да се намеси по начин, който да навреди на правителството, като освен това се погрижи някои видни сановници да бъдат докоснати от силата й.
Бертранд и Хилдемара го гледаха с широко отворени очи, докато той продължаваше тихите си, но мрачни наставления.
— Разбира се, Далтон. Разбира се, че си прав. — Пръстите на Бертранд направиха обиколка във въздуха. — Не исках да оставям впечатлението, че съм имал намерение да се стига дотам, разбира се. Като Министър аз не мога да допусна един човек да бъде погрешно обвинен. Няма да позволя да се случи подобно нещо. То ще бъде не само ужасна несправедливост към дадения човек, но и ще помогне на истинските убийци да се спасят и да извършат и други престъпления.
— Но това показва — обади се Хилдемара, гласът й си бе възвърнал застрашителните нотки, — че сте близо до разкриването на убийците? До ушите ми достигнаха толкова добри неща за способностите ви, че смятах работата за почти привършена. Сигурна съм, че главният помощник на Министъра съвсем скоро ще намери справедливостта. Хората искат да се убедят, че техният Министър на културата е компетентен човек. Той трябва да покаже на хората, че е наистина ефективен и деен.