— Точно така — каза Бертранд и хвърли такъв поглед на жена си, че тя се отпусна обратно на мястото си. — Искаме просто развръзката на нещата.
— Като добавка към всичко това — продължи Хилдемара, — напоследък се говори и за някакво нещастно Хакенско момиче, което било изнасилено. Хората смятат, че става въпрос за две престъпления.
— И аз дочух подобни слухове — включи се в разговора Тереза. — Какъв ужас!
Далтон трябваше да предполага, че Хилдемара ще научи и за това и ще поиска нещата да се изяснят. Беше готов и за такова развитие на нещата, но се надяваше да успее да го избегне.
— Хакенско момиче ли? И кой може да твърди, че тя казва истината? Може да се опитва да скрие бременността си и да обвинява в изнасилване, за да си спечели симпатията на хората във време на разбунени страсти. — Бертранд прокара парче свинско през една купичка с горчица.
— Още никой не е споменал името й, но доколкото чувам, хората вярват, че е истина. Все още има опити да се установи името й, за да се извика пред магистрата.
Бертранд изгледа смръщено Далтон и изчака многозначително, за да е сигурен, че помощникът му разбира, че говорят за момичето на месаря.
— Говори се, че не само е истина, но и че нападателите й може да са същите, които нападнаха Клодин. Хората се опасяват, че същите хулигани правят вече втори удар и е възможно да последва и ново нападение.
Бертранд отметна глава назад и пусна парчето месо в устата си. Стейн, от другата страна на Хилдемара, наблюдаваше разговора с нарастващо отегчение и продължаваше да дъвче говеждото си. Той, разбира се, бе готов да приключи нещата веднага с помощта на меча си. Далтон би направил същото, ако всичко бе толкова просто.
— Ето защо — продължи Хилдемара и отново се наведе напред — престъплението трябва да бъде разкрито. Хората трябва да знаят кой е отговорен за него.
След като даде заповедта си, тя се изправи на стола.
Бертранд стисна Далтон за рамото.
— Познавам те, Далтон. Знам, че не искаш да говориш за нещо, преди да си свършил изцяло работата, защото си твърде скромен, но съм убеден, че вече си разкрил престъплението и скоро ще обявиш имената на убийците. И преди хората да са раздухали нещата дотам, че горкото Хакенско девойче да бъде изправено пред магистрата. След като тя очевидно е изтърпяла всичко това, за нея ще бъде унизително и срамно да изживява всичко наново.
Те нямаше как да знаят, но Далтон вече бе говорил с Фич и бе пуснал камъка по нанадолнището. Сега обаче се убеждаваше, че ще се наложи и той самият да направи едно-друго.
Стейн отегчено тропна с хляба си по масата:
— Този хляб е прегорен!
Далтон въздъхна. Този мъж явно обичаше глупавите изхвърляния. Беше неразумно човек да не му обръща достатъчно внимание, ако не иска, подобно дете, да направи нещо, за да привлече всеобщото внимание. Тримата го бяха изолирали от разговора.
— Имахме известни проблеми с фурните долу в кухнята — отвърна Далтон. — Ако не обичате черен хляб, изрежете прегорялата коричка.
— Имате проблеми с вещици! — извика на висок глас Стейн. — А ми говорите да отрежа кората! Това ли ви е разрешението на проблема?
— Имаме проблеми с фурните — през стиснати зъби изсъска Далтон и огледа помещението да види дали изявлението на госта е привлякло нечие внимание. Няколко жени, които се намираха твърде далеч, за да могат да го чуят, примигваха сластно насреща му. — Вероятно има повреда в комина. Още утре ще оправим нещата.
— Вещици! — повтори Стейн. — Вещици са хвърлили заклинания, за да бъде изгорен хлябът. Всеки знае, че когато някъде има вещица, тя не може да се стърпи да не хвърли заклинание, за да изгори хляба.
— Далтон — прошепна Тереза, — той разбира от магия. Може би знае нещо, което ние не знаем.
— Той е просто един суеверен глупак, това е — усмихна й се Далтон. — Доколкото го познавам, просто се майтапи с нас.
— Мога да ви помогна да ги откриете. — Стейн вдигна стола си на задните му крака и започна да си чисти ноктите с ножа. — Вещиците са ми ясни. Сигурно те са виновни за убийството на едната жена и изнасилването на другата. Ще ги намеря, щом вие не можете. Още един скалп няма да се отрази зле на наметалото ми.
Далтон хвърли кърпата си на масата и се извини на Тереза. Стана, заобиколи Министъра и съпругата му и се наведе над ухото на Стейн. Мъжът вонеше.