— Добри духове — задъхано каза Фич. — Искате да кажете, че е видял всички ни да се къпем и мием?
— Само вас двамата. Току-що обяви имената ви. Фич и Морли — така каза — от кухнята в имението.
Сърцето на Фич щеше да се пръсне. Опитваше се да мисли, но паниката се бе вкопчила в ушите му и вече не можеше да се освободи от нея.
Независимо от подбудите, които ги бяха подтикнали към деянието, щяха да ги осъдят на смърт.
— Но след като ни е видял, защо не го е казал по-рано?
— Моля? О! Предполагам е бил в шок от вида на тялото и нали разбирате, така че — Далтон Камбел махна с ръка. — Вижте, нямаме време да обсъждаме минали неща. Вече нищо не може да се направи.
Високият Андерианец отвори едно чекмедже.
— Чувствам се ужасно. Вие двамата ми служихте чудесно, работихте усърдно за Андерия. Но фактът си е факт — видели са ви.
Той извади от чекмеджето тежка кожена кесия и я сложи на плота.
— Какво ще стане с нас? — попита Морли. Очите му бяха станали огромни като златни суверени. Фич знаеше как се чувства приятелят му. Собствените му колене едва го държаха, в главата му се блъскаха предположения за това как точно ще го екзекутират.
Гърлото му се скова от нов ужас, който едва не изтръгна вик от него. Спомни си Франка, която му бе разказала за онази тълпа, сложила въже около шията й и увесила я над огъня, докато тялото й се мятало безпомощно във въздуха. Само че Фич не притежаваше магия, с чиято помощ да се измъкне. Вдигна ръка към врата си и сякаш пръстите му напипаха грубото въже.
Далтон Камбел плъзна кожената кесия по плота.
— Искам да вземете това.
Фич трябваше да положи усилия да се съсредоточи върху думите на Далтон Камбел.
— Какво е?
— Предимно сребро. И малко злато. Както вече казах, — чувствам се ужасно от цялата работа. Вие двамата ми бяхте от неоценима помощ и ми показахте, че може да ви се има доверие. Сега обаче, при положение, че имаме свидетел, който ще може да ви идентифицира като извършителите ще бъдете осъдени на смърт за убийството на Клодин Уинтроп.
— Но вие можете да им кажете.
— Нищо не мога да им кажа. Моите главни задачи са свързани с Министъра на културата и бъдещето на Андерия. Суверенът е болен. Бертранд Чанбоор може всеки един момент да бъде призован да заеме мястото му. Не мога да си позволя нещата да се объркат заради Клодин Уинтроп. Вие двамата сте като войници на война. По време на война добрите войници загиват. Освен това, при положение, че около това убийство се разпалиха наистина невиждани страсти, никой няма да ме чуе. Гневната тълпа може да ви повлече и…
Фич си помисли, че ще припадне. Дишаше толкова учестено, че едва не загуби съзнание.
— Значи искате да кажете, че ще бъдем екзекутирани?
Далтон Камбел вдигна глава, сякаш изваден от мисли те си.
— Моля? Не. — Той отново побутна кожената кесия. — Казах ви, тук има много пари. Вземете ги. Махайте се. Не разбирате ли? Трябва да изчезвате или още преди залез слънце ще бъдете екзекутирани.
— Но къде да отидем? — попита Морли.
Далтон Камбел махна с ръка към прозореца.
— Далеч. Много далеч. Достатъчно далеч, за да не ви открият никога.
— Но не може ли нещата някак си да се изяснят, хората да разберат, че сме извършили само онова, което…
— А изнасилването на Беата? Не трябваше да го правите.
— Моля? — провлачи невярващо Фич. — Никога не бих кълна се никога не бих направил такова нещо. Моля ви, Господарю Камбел, не бих го направил.
— Няма значение какво не би направил. Що се отнася до хората, които ви преследват, те си мислят, че е точно обратното. Няма да спрат да ме изслушат. По никакъв начин. Те си мислят, че същите хора, които изнасилиха и убиха Клодин, са изнасилили и Беата. Няма да ви повярват, не и при положение, че онзи човек ви идентифицира като извършителите на убийството на Клодин Уинтроп. Дали сте изнасилили Беата или не, това няма никакво значение. Мъжът, който ви е видял, е Андерианец.
— Хората, които ни преследват? — Искате да кажете, че по следите ни вече има потеря?
Далтон Камбел кимна.
— Останете ли тук, ще бъдете екзекутирани и заради двете престъпления. Единственият ви изход е да изчезвате, и то бързо. И понеже и двамата бяхте изключително лоялни към мен и служихте толкова всеотдайно на каузата на Андерианската култура, исках да ви предупредя, за да имате шанс да се измъкнете. Давам ви спестяванията, които съм правил цял живот, за да можете да го сторите.
— Спестяванията ви? — Фич поклати глава, — Не, сър, Господарю Камбел, не можем да вземем спестяванията ви. Вие имате съпруга.