— Настоявам. Ако се наложи, дори ще ви заповядам. Единственият начин да мога отново да спя нощем ще е да направя за вас поне това — като ви окажа поне незначителна помощ. Правя, каквото мога, за да защитавам хората си. Това е най-малкото, което мога да сторя за двама от най-смелите си и верни служители.
Той посочи кожената кесия.
— Вземете я. Поделете си парите. Използвайте ги, за да се измъкнете колкото се може по-надалеч. Започнете нов живот.
— Нов живот?
— Точно така. Можете дори да си купите мечове.
Морли примигна удивено.
— Мечове ли?
— Разбира се. Тук има достатъчно пари, за да си купи всеки от вас поне по десетина меча. Ако отидете в чужда страна, няма да ви третират като Хакенци, както тук. Има много места, където ще сте свободни хора, които могат да си купят мечове. Започнете нов живот. Намерете си нова работа, всичко. С толкова пари можете да се запознаете с добри момичета и да ги ухажвате както се полага.
— Но ние не сме напускали дори Феърфийлд — почти през сълзи пророни Морли.
Далтон Камбел положи длани на писалището и се наведе към тях.
— Останете ли тук, ще загубите главите си. Стражите имат имената ви и докато ние тук си приказваме, те без съмнение вече ви търсят. Сигурно са по петите ви. Моля се на Създателя да не са ви видели да се качвате тук. Ако искате да живеете, вземайте парите и изчезвайте. Намерете си нов живот.
Фич хвърли бърз поглед през рамо. Не видя никого, не чу никого, но преследвачите им можеха да се появят всеки момент. Не знаеше как да постъпят, но предполагаше, че трябва да послушат съвета на Далтон Камбел и да се махат. — Придърпа кожената кесия от писалището. — Господарю Камбел, вие сте най-добрият човек, когото познавам. Толкова ми се иска да можех да работя за вас до края на живота си. Благодаря ви, задето ни предупредихте и ни дадохте шанс да започнем нов живот.
Далтон Камбел протегна ръка. Фич никога досега не се беше здрависвал с Андерианец, но усещането му хареса. Почувства се като истински мъж. Далтон Камбел стисна ръка и на Морли.
— Желая ви късмет. Най-добре си купете коне. Казвам да ги купите, не да ги крадете, за да не оставите следи. Знам, че ще ви бъде трудно, но се опитайте да се държите нормално и да не повдигате подозренията на хората. Внимавайте с парите. Не ги харчете по проститутки и пиене, че иначе ще се стопят, преди да сте ги усетили. Ако това стане, със сигурност ще ви заловят и няма да имате възможност да умрете от болестите, които ще сте пипнали от курвите, с които сте били. Ако използвате парите разумно, ще ви стигнат за няколко години, ще имате време да се установите някъде, да започнете нов живот на място, където ви харесва.
Фич протегна ръка и отново се здрависа с Далтон.
— Благодарим ви за съветите, Господарю Камбел. Ще направим каквото казвате. Ще си купим коне и ще се махнем оттук. Не се тревожете за нас. Двамата с Морли и преди сме живели на улицата. Знаем как да се крием от Андерианци, които искат да ни причинят зло.
Далтон Камбел се усмихна.
— Сигурен съм в това. Нека Създателят бди над вас.
При завръщането си на празненството Далтон завари Тереза увлечена в задълбочен разговор с Министъра. Звънкият й смях отекваше високо, под него тътнеше ниският кикот на Бертранд. Хилдемара, Стейн и търговците в другия край на масата водеха някаква мрачна дискусия.
Тереза с усмивка протегна ръка към Далтон.
— Ето те и теб, скъпи. Няма ли да седнеш вече? Бертранд, кажете на Далтон, че работи твърде много. Трябва все пак и да се храни.
— Ами, да, Далтон, по-работлив човек от теб не съм виждал. Жена ти е опасно самотна, докато те няма. Опитвах се да я забавлявам, но историите ми май не са й много интересни. Изслушва ги внимателно и учтиво, но през цялото време си мисли как да ми изтъкне колко добър човек си ти, сякаш не го знам.
Бертранд и Тереза настояха Далтон да се върне на мястото си и Тереза мина на своето. Далтон вдигна пръст към жена си, молейки за още миг търпение. Извърна се към Министъра и постави ръка на рамото му, а с другата си ръка докосна Хилдемара, която пъхна глава между двама им.
— Току-що получих информация, потвърждаваща подозренията ми. Както изглежда, първите слухове за престъплението се оказаха доста преувеличени. Клодин Уинтроп всъщност е била убита от двама души. — Той подаде на Министъра свитък с восъчен печат. — Ето имената им. Бертранд взе свитъка, а на устните на жена му се изписа усмивка.
— А сега ви моля да ме чуете внимателно — добави Далтон. — Бях напипал следите им, но преди да успея да ги заловя, те откраднали голяма сума пари от кухнята и избягали. По следите им вече е изпратена потеря.
Той повдигна въпросително поглед и огледа последователно първо единия, после другия от събеседниците си, за да е сигурен, че разбират смисъла на думите му. По израза на лицата им разбра, че са схванали подтекста.