— Утре, когато намерите за уместно, оповестете имената на престъпниците, написани тук. Те са работили в кухнята. Изнасилили са и са убили Клодин Уинтроп. После са посегнали и на онова Хакенско момиче, което работи за месаря Ингер. И накрая са откраднали парите от кухнята и са избягали.
— Но Хакенското момиче няма ли какво да каже? — попита Бертранд, притеснен, че Беата може да отрече, че именно двамата обвиняеми са й посегнали.
— За нещастие цялото преживяване явно й е дошло твърде много и тя също е избягала. Не знаем къде е отишла, вероятно някъде далеч в провинцията, при някое семейство, но със сигурност няма да се върне. Градските стражи имат името й. Ако някога се опита да дойде отново в града, аз ще съм първият, който ще разбере, и лично ще се заема с разпита й.
— Значи момичето няма да може да отрече обвинението на убийците. — Смръщеното изражение се върна на лицето на Хилдемара. — Защо да им даваме една нощ за бягство? Това е глупаво. Хората ще искат екзекуция. Публична екзекуция. Можем да им осигурим това зрелище. Няма нещо, което да доставя на тълпата по-голямо удоволствие от публичната екзекуция.
Далтон въздъхна търпеливо.
— Хората искат да знаят кой го е направил. Бертранд ще оповести имената на виновниците. Това ще покаже на всички, че кабинетът на Министъра не стои със скръстени ръце и е открил престъпниците. Това, че са избягали още преди да бъдат оповестени имената им, доказва тяхната вина. — Той на свой ред свъси чело на свой ред. — Всяко друго действие от наша страна може да ни навлече проблеми, например с Майката Изповедник. С тях няма да сме в състояние да се справим. Една екзекуция няма да ни донесе нищо освен огромен риск. Хората ще са доволни да научат, че сме разрешили загадката около престъплението и че убийците вече не са между тях. Всичко извън това би било излишен риск, и то точно сега, когато стоим на прага на кабинета на Суверена.
Хилдемара се накани да възрази.
— Човекът е прав — властно я прекъсна Бертранд.
Тя омекна.
— Сигурно.
— Утре ще оповестя имената. Ще взема с мен и Едуин Уинтроп, ако е в състояние — каза Бертранд. — Много добре, Далтон. Наистина много добре. Заслужи си награда за всичко това.
Най-сетне на лицето на Далтон се изписа усмивка.
— О, и това съм планирал, Министър.
Бертранд отново се закикоти.
— Не се и съмнявам, Далтон, не се и съмнявам.
Смехът му избухна с пълна сила и дори Хилдемара се усмихна.
Докато двамата с Морли бързаха през коридорите на имението, Фич тайничко бършеше сълзите си. Опитваха се да вървят, а не да тичат, следвайки съвета на Далтон да се държат нормално. Щом срещаха стражи, бързо променяха посоката. Отдалеч Фич приличаше на обикновен куриер, а Морли на кухненски работник.
Но ако някои от стражите решаха да ги спрат, щеше да им се наложи да бягат. За щастие шумът от празненството заглушаваше бързите им стъпки.
Фич имаше идея как по-лесно да избягат. Без повече обяснения дръпна Морли за ръкава и го поведе след себе си. Насочи се към стълбището. Прескачаха по две стъпала, докато слязоха на долния етаж.
Фич зави на два пъти и не след дълго намери търсената стая. Беше празна. Двамата, с лампа в ръка, се вмъкнаха вътре и затвориха вратата.
— Фич, да не си се побъркал да ни затваряш тук? До сега да сме на половината път за Феърфийлд.
Фич облиза устни.
— Кого търсят, Морли?
— Нас!
— Не, искам да кажа, от тяхна гледна точка, кого търсят. Един куриер и един кухненски работник, нали?
Морли се почеса по главата, като не изпускаше от очи вратата.
— Ами да.
— Е, това е складът на имението — тук се съхраняват някои от униформите. Когато шивачката ми взе размерите, докато ушие моята униформа, ми дадоха една от тук временно.
— Е, щом като вече я имаш, тогава какво.
— Съблечи се.
— Защо?
Фич го изгледа невярващо.
— Морли, те търсят куриер и работник. Ако се облечеш в куриерска униформа, ще станем двама куриери.
Морли повдигна вежди.
— О, добра идея.
Морли трескаво съблече мръсните си работни дрехи. Фич повдигна лампата, претърсвайки лавиците за униформи на куриерите на помощника на Министъра. Хвърли на Морли тъмнокафяви панталони.
— Стават ли ти?
Морли се напъха в крачолите и ги вдигна нагоре.
— Екстра са.
Фич измъкна бяла риза с набрана яка.
— А това?
Морли направи безнадежден опит да я закопчае. Беше прекалено тясна за широките му рамене.