Докато вървяха по пътя към града, и двамата хвърлиха по един последен поглед към имението.
— Радвам се, че се махам оттук — каза Морли. — Особено след онова, което се случи днес. Радвам се, че няма да се връщам повече в онази кухня.
Фич го изгледа изпод вежди.
— За какво говориш?
— Не си ли чул?
— Какво да съм чул? Бях във Феърфийлд да разнасям съобщения.
Морли го стисна за ръката и го дръпна да спре.
— За огъня? Не си чул за огъня?
— Огън ли? — Фич явно не разбираше за какво говори приятелят му. — Не знам какво имаш предвид.
— В кухнята. По-рано днес. Фурните и огнището направо се побъркаха. Всичко побесня.
— Побъркаха се? Как така?
Морли вдигна ръце и нададе свистящ гърлен звук. Разперил ръце, явно искаше да имитира пламъци, бълващи напред.
— Направо избухна. Изгори хляба. Нажежи се толкова, че пукна един казан.
— Не може да бъде — удивено промълви Фич. — Някой пострада ли?
На лицето на Морли блесна лукава усмивка.
— Джили се опърли доста сериозно. — Той ръгна Фич в ребрата. — Тъкмо правеше сосовете, когато огънят побесня. Отвратителното й спаружено лице направо си изгоря. Косата й пламна и изобщо — Морли се изсмя доволно като човек, който бе чакал с години, за да получи такава компенсация. — Казват, че може би няма да оживее. Но докато е жива, ще се гърчи в адски болки.
Фич изпита смесени чувства. Не му бе мъчно за Джили, но все пак.
— Морли, не бива да се радваш от нещастието на един Андерианец. Това само доказва омразата в Хакенското ти сърце.
Преди да поемат отново, Морли се намуси. През целия път нататък тичаха, на три пъти се хвърляха в житата или соргото — в зависимост коя страна им предлагаше по-добра защита, за да мине приближаваща карета. Докато опасността отминеше, оставаха със свити сърца и притаен дъх.
По някакъв начин Фич чувстваше бягството им повече като освобождаване, отколкото като ужасен полет. Колкото повече се отдалечаваха от имението, толкова по-малко страх изпитваше, че може да ги хванат. Поне през нощта.
— Мисля, че ще е по-добре през деня да се крием — каза той на Морли. — Поне в началото. Ще си избираме сигурни скривалища за през деня и ще наблюдаваме дали не приближава някой. Можем да пътуваме нощем, за да не ни вижда никой или ако някой ни види, да не може да ни познае.
— Но ако някой ни открие през деня, докато спим?
— Ами ще даваме дежурства. Като войниците. Единият ще стои на пост, докато другият спи.
Морли явно намираше логиката на Фич за удивителна.
— Никога не се бях сещал за това.
Щом приближиха улиците на Феърфийлд, намалиха темпото до бърз ход. Тук знаеха как да намират прикритие не по-зле, отколкото в полето при приближаването на карета.
— Можем да намерим коне и да попътуваме още малко тази нощ.
Морли се замисли за миг.
— Как ще се измъкнем от Андерия? Господарят Камбел каза, че има места, където няма да ни третират като Хакенци. Но как ще минем през границата и покрай Домини дирч?
Фич бутна лекичко Морли по рамото.
— Ние сме куриери. Не си ли спомняш?
— Е, и?
— Е, и, ще кажем, че сме изпратени със специална мисия.
— Нима куриерите имат специални мисии извън Андерия?
Фич се замисли.
— Е, кой би могъл да го отрече? Ако кажем, че бързаме по спешна работа, не могат да ни задържат, за да направят справка. Ще отнеме много време.
— Може да поискат да видят съобщенията, които носим.
— Никой не може да поиска да му покажеш поверително съобщение, не мислиш ли? Просто ще кажем, че сме изпратени на тайна мисия, за която не са упълномощени да научават.
Морли се ухили широко.
— Мисля, че ще се получи. Със сигурност ще се измъкнем.
— Можеш да се обзаложиш.
Морли дръпна Фич.
— Фич, къде ще отидем? За това мислил ли си?
Този път широко ухиленият беше Фич.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ТРЕТА ГЛАВА
БЕАТА ПРИМИГНА на ярката светлина и остави торбата си. Отметна разрошената от вятъра коса от лицето си. Тъй като не знаеше да чете, не можеше да разбере какво пише на извисяващата се отпреде й порта. Но освен буквите имаше и цифри — двадесет и три. Разбра, че е намерила мястото.
Загледа се в думата след цифрата, като се помъчи да я запомни, за да може да я разпознава някой ден, ако се наложи. Но какво означава — това бе немислимо да проумее. Приличаше й на безсмислени заврънкулки, издялани върху парче дърво. Същата информация биха й донесли драсканиците от краката на кокошка. Бе изключено да запомни подобни знаци. Не можеше да си представи как разпознават тези на вид неразгадаеми криволици, съставящи думите. Но го правеха.