Двадесет и трети полк. Точно него й бе препоръчал Ингер. Двадесет и трети полк. Това пишеше над портата.
Двадесет и трети полк се грижеше за Домини дирч. Ингер й бе казал, че войниците, които обслужват Домини дирч, са на най-добра служба в армията и са най-уважавани. Нарече ги „елитът“.
Беата отново се замисли за Ингер. Миналото вече й изглеждаше като друг живот. Преди да се разделят, той внимателно я бе обърнал с гръб към себе си. Бе й казал, че според него й е посегнал мъж от имението. Бе я попитал дали е истина. Тя кимна. Той поиска да узнае името му.
Беата му го каза.
Тогава той се покашля и рече, че разбира желанието и да се махне от града. Ингер сигурно бе единственият Андерианец, който би й повярвал. И който го беше грижа.
Накрая й бе пожелал късмет.
— Още веднъж — заповяда капитанът.
Беата, най-отпред в редицата, вдигна меча и се втурна напред. Намушка увесеното на въже сламено чучело. Този път успя да го уцели право в крака.
— Чудесно, Беата! — похвали я капитан Толберт. Той винаги ги похвалваше, когато направеха нещо както трябва. За нея, като Хакенка, подобни мили думи бяха странно нещо.
Едва не падна назад, докато се опитваше да измъкне меча от крака на чучелото и да продължи да бяга. Накрая все пак успя, макар и не достатъчно елегантно. Понякога другите не успяваха.
За щастие Беата имаше зад гърба си години опит в боравенето с остриета — макар и по-малки. Все пак поназнайваше нещичко за това как се хващат и насочват в правилната посока.
Въпреки че беше Хакенка и се предполагаше, че не й е позволено да използва ножове, защото те бяха оръжие, тя бе работила за месар и на тази забрана не бе гледано строго, тъй като месарите бяха Андерианци и следяха зорко работата на подопечните им Хакенци. Месарите позволяваха само на жените Хакенки да режат месото, наред с Андерианците. Мъжете и момчетата Хакенци, които работеха за тях, вършеха другата работа — пренасяне, вдигане и други подобни, не изискващи боравене с нож.
Три от другите момичета, Карин, Емелин и Анет, бяха също Хакенки, и никога преди не бяха държали в ръцете си нещо по-остро от изтъпен нож за хляб. Четирите Андериански момчета, Търнър, Норис, Карл и Брайс, бяха от заможни семейства и никога преди не се бяха докосвали до мечове, но като момчета си бяха играли с пръчки вместо с оръжия.
Беата беше възпитавана, че Андерианците са по-добри във всичко от Хакенците, но в случая с Търнър, Норис, Карл и Брайс понякога й бе трудно да признае подобно нещо. Те бяха най-добри в презрителните усмивки. И само толкова. През по-голямата част от времето се мотаеха насам-натам и се заяждаха помежду си.
Двете Андериански момичета, Естел Ръфин и Мари Фовел, също нямаха никакъв опит с остриета. Въпреки това им харесваше да размахват новите си мечове не по-малко от останалите. Колкото и да им липсваше опит, двете пак бяха по-добри от четирите момчета. Всъщност във военните упражнения дори Хакенските момичета — Карин, Емелин и Анет, бяха по-добри от момчетата.
Вярно, че момчетата имаха по-силен размах, но пък момичетата бяха по-точни. И капитан Толберт не пропускаше случай да им го изтъкне, за да не си мислят, че са нещо по-висше от момичетата. Казваше им, че няма значение колко силно размахваш меча си, щом не можеш да уцелиш нищо с него.
Първия ден Карл си поряза крака и се наложи да го шият. Куцукаше насам-натам, все така ухилен, като войник с рана.
Емелин замахна в движение към крака на чучелото. Не го улучи и върхът на меча й се закачи във въжето през кръста на куклата. От силния замах падна по лице.
Четирите Андериански момчета избухнаха в смях. Момичетата — и Хакенките, и Андерианките — не се засмяха. Момчетата тихичко започнаха да наричат Емелин тромава крава и други подобни.
Капитан Толберт изръмжа яростно и докопа за яката най-близкия до него — Брайс.
— Вече ви казах, че в предишния си живот може да сте се присмивали на хората, но не и тук! Един войник не се подиграва на другарите си, дори те да са Хакенци. Тук всички сте равни! — Той блъсна Брайс настрани. — Подобна проява на неуважение към другарите изисква наказание. Искам всеки от вас да ми каже кое наказание му се струва справедливо.
Капитан Толберт посочи Анет и я накара да каже кое според нея е справедливо наказание в случая. Тя се замисли за миг и после измънка, че момчетата би следвало да се извинят. Карин и Емелин, другите две Хакенки, я подкрепиха. Капитанът попита Естел. Тя отметна назад тъмната си Андерианска коса и каза, че момчетата би трябвало Да бъдат изхвърлени от армията. Мари Фовел се съгласи, но каза, че могат да бъдат приети обратно на другата година. Когато дойде ред на четирите момчета, те казаха, че според тях би трябвало да им се заповяда да не правят повече така.