Добре че поне сега, когато оръжието бе в ръцете на Андерианците, бе инструмент на мира.
Капитан Толберт ги накара да спрат между сградите. Беата забеляза на платформата на огромния, камбановиден Домини дирч войници. В сградите също имаше войници. Взводът, който завариха, бе прекарал тук месеци и сега взводът на Беата трябваше да го смени. Капитан Толберт се обърна към тях:
— Това са бараките. Една за жените и една за мъжете. Погрижете се наистина да е така, сержант Беата. Другата сграда се използва за кухня, трапезария, срещи, поправка на оръжия и всичко останало. — Той посочи най-отдалечената сграда. — Онова там е складът.
Заповяда им да го последват и продължи напред. Двете им редици се плъзнаха зад него в посока към Домини дирч. Той се извисяваше над тях като мрачна заплаха. Трите жени и мъжът, покачени на платформата около камбановидното оръжие, ги проследиха с поглед.
Когато минаха пред Домини дирч и повървяха известно разстояние, капитанът им даде свободно. Те застанаха рамо до рамо.
— Това е границата. Границата на Андерия. — Капитанът посочи с ръка наглед безкрайното поле. — Онова там е Дивото. Там се намират земите на други народи. Ние се грижим те да не се опитват да завземат нашата земя.
Беата почувства как гърдите й се повдигат гордо. Тя щеше да защитава границата на Андерия. Щеше да върши добро.
— През следващите два дена аз и намиращият се тук взвод ще ви кажем всичко, което ще ви е нужно да знаете, за да охранявате границата и Домини дирч. — Той обходи редицата и се спря пред Беата, гледайки я в очите. Усмихна се с гордост. — След това ще останете под компетентното ръководство на сержант Беата. Ще спазвате заповедите й безотказно, а ако тя е заета с нещо друго, ще слушате ефрейтор Мари Фовел. — Той махна зад тях. — От всеки взвод, който се завръща в Двадесет и трети полк, вземам подробен доклад и ако някой не е спазил заповедите на отговорния сержант, ще бъде подложен на сурово наказание. — Той обиколи със строг поглед цялата редица. — Не го забравяйте. Помнете още и че сержантът носи отговорността на чина си. Ако се провали в задълженията си, очаквам да ми докладвате, когато се върна с новия взвод, който ще ви смени.
Провизии ще получавате с каруци на всеки две седмици. Използвайте ги разумно и си правете сметката, докога ще ви стигнат.
Най-важната ви задача е да се грижите за Домини Дирч. Вие сте защитата на любимата ни родина Андерия. От платформата на вашия Домини дирч се вижда съседният — и от ляво, и от дясно. Камбаните обикалят цялата граница на Андерия и я пазят. Дежурните взводове не се сменят по едно и също време, така че по границата винаги има войници с опит. Сержант Беата, твое задължение ще бъде, след като ви обучим и си тръгнем, да поставяш на пост войници от твоя взвод и да координираш с тях всички защитни действия.
Беата козирува с ръка до челото:
— Тъй вярно, капитане.
Той се усмихна.
— Гордея се с всички ви. Вие сте добри Андериански войници и знам, че ще изпълните дълга си.
Зад нея се извисяваше ужасното Хакенско оръжие на унищожението. Сега тя щеше да е отговорна за него в името на доброто.
Усети как в гърлото й се надига буца. За първи път в живота си знаеше, че прави добро. Мечтата й се осъществяваше и усещането беше прекрасно.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
НАБИТИЯТ ВОЙНИК Я ИЗРИТА странично в задника. Тя се опита да изпревари движението му още щом го видя да замахва, но не бе достатъчно бърза. Стисна зъби, за да преглътне болката.
Де да действаше дарбата й, щеше да му даде да разбере. За миг й хрумна да използва тояжката си, но реши, че като се има предвид мисията й, е по-добре да не раздава правосъдие точно в момента — без значение колко много й се иска.
Като подрънкваше с трите медни монети в канчето си, Аналина Алдурен, бивш Прелат на Сестрите на светлината, най-могъщата жена в Стария свят в продължение на почти цяло хилядолетие, се премести да проси от войниците, насядали край съседния огън. Като повечето от своите другари, отначало те проявиха интерес към приближаването й, надявайки се да е някоя курва. Но желанието им за женска компания мигом се изпари, когато огънят освети лицето й и тя им се усмихна широко с беззъбата си уста — или поне с илюзията за такава, постигната с намазването на някои от зъбите й с мазни сажди.
Беше постигнала доста убедителен ефект заедно с дрипите, навлечени върху роклята, накиснатия в тор парцал на главата — в случай, че някой все пак реши да пренебрегне щърбата й усмивка — и тояжката, на която се подпираше. Най-убедителна беше тояжката — правеше я да изглежда немощна и прегърбена. На два пъти се появяваха войници, решили, че могат да пренебрегнат недостатъците й, предвид недостига на жени. Макар да бяха симпатични по характерния груб войнишки начин, тя трябваше любезно да отклони предложенията им. Да откаже при толкова настоятелни покани се бе оказало проблем. За късмет при цялата бъркотия и шумотевица в лагера никой не обърна внимание на внезапно падналия с прерязано гърло мъж. Подобна смърт не предизвикваше интереса на войниците от Императорския орден.