— Защо като мен?
— Защото ти притежаваш магия, достатъчно силна, за да призове помощта им в името на някой друг. Но без дарбата, която пази воала, Хармониите могат наред с това да използват магията ти, за да дойдат в този свят. Имената на трите Хармонии би трябвало да са тайна.
— Значи е възможно да съм ги призовала в този свят.
— Добри духове — прошепна Ричард. Лицето му бе бяло като платно. — Значи наистина може да са тук.
— Не, не. Има безброй предохранителни мерки и цяла поредица изисквания, които са точно регламентирани и доста необичайни. — Зед вдигна пръст, за да спре въпроса на Ричард още преди той да си е отворил устата. — Наред с всичко останало, например Калан трябва да ти е третата съпруга. — Зед изгледа Ричард покровителствено. — Доволен ли си, господин Всезнайко?
— Добре. — Ричард въздъхна, възвърнал цвета на лицето си. — Добре. Тя е едва втората.
— Какво! — Зед разпери ръце, едва задържайки равновесие. Изсумтя и спусна ръкавите си обратно към китките. — Как така втората? Познавам те от ей такъв и знам, че никога не си обичал никого другиго освен Калан. Защо, в името на Създателя, си се оженил и за друга?
Ричард се покашля и хвърли болезнен поглед към Калан.
— Виж, това е дълга история, но краят й е, че за да проникна в Храма на ветровете и да спра чумата, трябваше да се оженя за Надин. Така че Калан е моя втора жена.
— Надин. — Зед остави долната си челюст да се отпусне и се почеса по хлътналата буза. — Надин Брайтън? Тази Надин ли?
— Да. — Ричард започна да човърка в пръстта. — Надин загина скоро след церемонията.
Зед подсвирна тихичко.
— Надин беше приятно момиче — от нея щеше да стане лечителка. Бедното същество. Родителите й ще се съсипят от мъка.
— Да, бедното същество — промърмори като на себе си Калан.
Болната амбиция на Надин беше да спечели Ричард. Нищо не можеше да я отклони от намерението й. Всеки път, когато Ричард й обясняваше ясно и красноречиво, че между тях двамата няма нищо, усилията му отиваха напразно и той си пожелаваше тя да изчезне от погледа му възможно най-бързо. За ужас на Калан Надин просто се усмихваше и казваше: „Както желаеш, Ричард.“ И продължаваше да действа по плана си.
Макар никога да не бе пожелавала нещо наистина лошо да се случи на Надин, особено пък ужасната й смърт, Калан не можеше да се преструва, че изпитва жалост към малката кокетка — както я наричаше Кара.
— Защо ти е червено лицето? — попита Зед.
Калан вдигна глава. Зед и Ан я гледаха.
— Ами, хм… — Калан смени темата. — Почакайте. Когато произнесох имената на трите Хармонии, още не бях женена за Ричард. Оженихме се едва тук, в селото на Калните. Значи, виждате ли, излиза, че по това време не съм му била жена.
— И още по-добре — каза Ан. — Отпада още една стъпка по пътеката на Хармониите.
Ръката на Ричард намери Калан.
— Е, това може и да не се окаже съвсем вярно. Когато трябваше да изречем думите, с които да изпълним изискванията, за да мога да проникна в Храма, в сърцата си казахме думите един на друг, а не на наложения ни жених.
Така че може да се каже, че сме били женени по силата на тази дадена клетва. Понякога магията, поне магията от света на духовете, действа според подобни двусмислени правила.
Ан тревожно се намести.
— Така е.
— Но както и да го мислиш, Калан е най-много втората ти жена. — Зед изгледа и двама им подозрително. — Историята звучи все по-объркано всеки път, щом някой от вас си отвори устата. Трябва да я чуя цялата.
— Преди да тръгнем, ще гледаме да ти разкажем част от нея. Когато ни настигнете в Ейдиндрил, ще имаме достатъчно време да ви я разкажем цялата. Но сега трябва да се връщаме в Плъзгата, и то веднага.
— Защо толкова си се забързал, момчето ми?
— За Джаганг не би имало по-голяма радост от това да сложи ръка на магията в Кулата. Направи ли го, последиците ще са катастрофални. Зед, знам, че ти ще си най-добрият защитник на Кулата, но междувременно, не мислиш ли, че Калан и аз е по-добре от нищо?
— Добре, че бяхме там, когато Джаганг изпрати Марлин и Сестра Амелия в Ейдиндрил.
— Амелия! — Ан затвори очи и притисна слепоочията си с пръсти. — Тя е Сестра на мрака. Имате ли представа къде е сега?
— Майката Изповедник уби и нея — обади се Кара от към вратата.
Калан изгледа смръщено Морещицата, която в отговор й се ухили, горда със стореното от сестрата си по Агиел.
Ан отвори едно око и надзърна към Калан.
— Не е зле. Първо магьосник, направляван от пътешественика по сънищата, а после и жена, владееща тъмните таланти на самия Пазител.
— Акт на отчаяние — отвърна Калан. — Нищо повече.