Ан посегна и докосна ръката, носеща бака с димяща каша. Сестра Джорджия трепна.
— Сестра Джорджия, слава на Създателя, че най-сетне те открих.
Сестра Джорджия предпазливо вдигна ръка и докосна Ан по лицето, явно проверявайки дали е истинска.
— Ти си мъртва — промълви тя. — Лично присъствах на погребалната церемония. Видях те и Натан, телата ви бяха изпратени в Светлината на погребалната клада.
Видях го. Молих се цяла нощ, докато гледах как телата ви изгарят.
— Така ли? Колко мило от твоя страна. Винаги си била толкова внимателна, Сестра Джорджия. Представям си, че би постъпила точно така — да будуваш цяла нощ и да се молиш за мен. Толкова съм ти благодарна. Но тялото не беше моето.
Сестра Джорджия трепна пак.
— Но, но нали Вирна бе избрана за Прелат.
— Да, знам. По мое лично разпореждане, нали си спомняш?
Жената кимна. Ан продължи:
— Имах си причина. Както и да е, можеш сама да се убедиш, че съм си жива.
Сестра Джорджия най-после остави баката на земята и се хвърли в прегръдките на Ан.
— О, Прелате! О, Прелате!
Това бе всичко, което успя да се изтръгне от устата й, преди да заридае като бебе. Ан успя набързо да я успокои. Не бяха на подходящо място, рискуваха да ги видят. Беше заложен животът им и Ан не можеше да си позволи да умре само защото една от Сестрите й се бе разридала неконтролируемо.
— Прелате, какво е станало с теб? Вониш на тор, изглеждаш ужасно!
Ан се изкикоти.
— Не можех да си позволя всичките тези мъже да разкрият красотата ми, защото в противен случай щях да получа повече предложения за женитба, отколкото бих могла да отхвърля.
Сестра Джорджия също се засмя, но след миг отново избухна в сълзи.
— Те са истински зверове. Всички до един.
Ан я прегърна успокоително.
— Знам, Сестра Джорджия. — Тя повдигна брадичката на жената. — Ти си Сестра на светлината. Стегни се. Това, което е сторено на тялото ти, не е от значение. За нас са важни нашите вечни души. Зверовете в този живот могат да правят с тялото ти, каквото си искат, но не могат да докоснат чистата ти душа. А сега се дръж като тази, която си — Сестра на светлината.
Сестра Джорджия се усмихна през сълзи.
— Благодаря ти, Прелате. Трябваше да ме скастриш, за да си припомня призванието си. Понякога е толкова лесно да се забрави.
Ан премина веднага на въпроса:
— Къде са останалите?
Сестра Джорджия посочи с ръка на дясно и малко зад тях:
— Ей, там.
— Заедно ли сте всичките?
— Не. Прелате, някои от Сестрите се врекоха на Безименния. — Тя прехапа долната си устна и стисна ръце. — В ордена ни има Сестри на мрака.
— Да, знам.
— Знаеш ли? Е, Джаганг ги е пръснал навсякъде. Сестрите на светлината са заедно, но за Сестрите на мрака не знам, нито ме интересува.
— Слава на Създателя — въздъхна Ан. — Точно на това се надявах — че сред вас няма от тях.
Сестра Джорджия хвърли поглед през рамо.
— Прелате, трябва да изчезваш веднага оттук, защото иначе ще те хванат и убият. — Тя започна да бута Ан назад, опитвайки се да я накара да си тръгне.
Ан я стисна за ръкава, за да я накара да я чуе.
— Дошла съм да освободя Сестрите. Случи се нещо, което ни осигурява рядка възможност за бягство.
— Няма начин.
— Тихо! — изръмжа й шепнешком Ан. — Чуй ме. Хармониите са на свобода!
Сестра Джорджия ахна:
— Това е невъзможно!
— О, нима? Аз пък ти казвам, че е така. Ако не ми вярваш, как си обясняваш факта, че силата ти е изчезнала?
Сестра Джорджия я гледаше безмълвна, докато Ан се бе заслушала напрегнато в смеха на мъжете, играещи комар наблизо. Погледът на Сестрата оглеждаше напрегнато района около тях, ужасена при мисълта, че някой може да ги хване.
— Е? — попита Ан. — Как си го обясняваш?
Езикът на Сестра Джорджия се стрелна към устните й.
— Не ни се позволява да докосваме своя Хан. Джаганг ни дава да го правим само ако иска нещо от нас. В друг случай не бива. Той се е настанил в съзнанията ни — той е пътешественик по сънищата, Прелате. Винаги може да разбере, ако сме се опитали да докоснем Хана си без разрешение. А това е нещо, което не би искала да опиташ повторно. Той има власт над нас. Може да те накара да съжаляваш за всяко нещо, което си сторила без негово позволение. — Жената отново избухна в сълзи. — О, Прелате.
Ан прислони главата на жената на рамото си.
— Така, така, а сега се успокой. Всичко е наред, Джорджия. Успокой се. Дошла съм да ви измъкна от този ад.
Сестра Джорджия се дръпна.
— Да ни измъкнеш? Не можеш. Пътешественикът по сънищата е в съзнанията ни. Може да ни наблюдава дори в същия този миг. Знаеш, че може да го направи.