Ан поклати глава.
— Не, не може. Хармониите, нали ти казах? Магията ти я няма. Той вече не е в главата ти. Свободна си от него.
Сестра Джорджия искаше да й възрази, но Ан я стисна за ръката и я дръпна да вървят.
— Заведи ме при другите Сестри. Не е време за спорове, ясно ли е? Трябва да се махаме оттук, докато имаме тази възможност.
— Но, Прелате не можем.
Ан стисна халката на устната на Сестра Джорджия.
— Нима искаш да останеш робиня на този изверг? Да бъдеш използвана от него и хората му? — Дръпна я за халката. — Това ли искаш?
Очите на жената плувнаха в сълзи.
— Не, Прелате.
— Тогава ме заведи в палатката при другите Сестри на светлината. Смятам още тази нощ да изведа всички ви от владенията на Джаганг.
— Но, Прелате.
— Действай! Преди някой да ни е хванал тук!
Сестра Джорджия вдигна баката с каша и забърза в тъмнината. Ан я следваше по петите, а Джорджия се оглеждаше на всеки няколко крачки. Жената се движеше предпазливо, заобикаляйки всеки огън и група мъже толкова отдалеч, колкото й позволяваше разстоянието до съседния огън.
Въпреки всичко от време на време по някоя ръка се протягаше към полата й. Повечето мъже избухваха в смях, щом тя изпищяваше и отскачаше встрани.
Един сграбчи Сестра Джорджия за китката и Ан застана между двамата. Усмихна му се. Той толкова се стресна, че пусна Сестрата. Двете жени се възползваха от момента и бързо потънаха в тъмнината.
— Можеше да те убие — прошепна Сестра Джорджия, докато се промъкваха между каруците.
— Ами стори ми се, че не си в настроение за онова, което възнамеряваше да прави с теб онзи момък.
— Щом един войник настоява, сме длъжни да се съгласим. Ако не, Джаганг поема нещата в свои ръце.
Ан я бутна да върви напред.
— Знам. Но ще ви измъкна оттук. Побързай. Трябва да съберем Сестрите и да бягаме, докато имаме тази възможност. До сутринта вече ще сме далеч и Джаганг няма да знае къде да ни търси.
Жената понечи да възрази, но Ан я блъсна да върви.
— Създателят ми е свидетел, Сестра Джорджия, че за последните десетина минути те виждам да се колебаеш толкова, колкото не си се колебала през целите си петстотин години живот. А сега ме води при останалите Сестри и не ме предизвиквай да те накарам да си мечтаеш за лапите на Джаганг, които ще ти се струват нежна милувка в сравнение с моите.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ПЕТА ГЛАВА
АН ХВЪРЛИ БЪРЗ ПОГЛЕД зад себе си, докато Сестра Джорджия повдигаше покривалото на палатката. Доволна, че никой не им обръща внимание, тя се пъхна след жената.
Вътре се бяха сбутали цял куп жени, някои лежаха, други седяха на земята със свити колене, трети се бяха сгушили една в друга като уплашени деца. Повечето дори не вдигнаха очи да погледнат новодошлите. Ан никога не бе виждала толкова овчедушна група хора.
Укори себе си за гледката. Тези жени явно бяха изтърпели неописуеми страдания.
— Къш! — обади се Сестра Рошел близо до входа, без да вдига очи към Ан. — Изчезвай, просякиньо.
— Много добре, дете — каза Ан. — Чудесно е, Сестро Рошел, че пазиш скромния си дом чист от просяци.
Половината жени вдигнаха глава при звука на познатия глас. Под слабата светлина в Ан се взряха няколко чифта огромни очи. Вече виделите сбутаха съседките си, които още не бяха обърнали внимание на ставащото, или ги дръпнаха за ръкавите.
Част от жените бяха облечени по начин, който истински изуми Ан. Дрехите им ги покриваха от главата до петите, но бяха толкова прозрачни, че жените оставаха практически голи. Някои носеха собствените си дрехи, но станали на дрипи върху телата им.
Ан се усмихна.
— Фионола, изглеждаш добре, като се има предвид какво си преживяла. Сестра Керена. Сестра Обри. Сестра Черна, май си започнала да побеляваш. На всички се случва, но на теб ти отива.
Жените запримигаха насреща й с невярващи очи.
— Наистина е тя — обади се сестра Джорджия. — Жива е. Не е умряла, както си мислехме. Прелат Аналина Алдурен е жива.
— Е — продължи Ан, — сега Вирна е Прелат, но…
Жените започнаха да се изправят на крака. Ан си каза, че й приличат на стадо овце, забелязали приближаването на вълк. Сякаш всеки момент бяха готови да хукнат в обратната посока.
Сестрите на светлината бяха жени твърди, със силен дух и завидно интелигентни. Ан се ужасяваше при мисълта за това какво ли трябва да им е сторено, та да се превърнат в такава жалка картинка.
Тя погали нежно главата на жената до нея.
— Сестра Люси. Ти си истинско щастие за уморените ми очи. — Ан се усмихна с искрена радост. — Всички. — Усети по бузата й да се изтърколва сълза. — Скъпи, скъпи мои Сестри, всички вие сте блаженство за очите ми. Благодаря на Създателя, задето ме доведе при вас.