Джаганг се изсмя. Звукът не беше особено приятен.
— Я виж ти, какви сме нахакани. Джорджия ми каза, че ти си самият Прелат. Така ли е, скъпа?
Ан забеляза с крайчеца на окото си, че всички жени бяха нападали на колене, с чела, опрени в пръстта. Тя не можеше да каже, че не разбира нежеланието им да срещат погледа му.
Усмихна му се очарователно.
— Аналина Алдурен, бивш Прелат на Сестрите на светлината, на вашите услуги.
Вдлъбнатината между гръдните му мускули потъна още повече, щом той вдигна ръце в молитвена поза и й се поклони с престорена почит към сана й.
— Император Джаганг на твоите.
Ан въздъхна раздразнено.
— Е, какво ще правиш сега, Джаганг? Мъчения? Изнасилване? Обесване, обезглавяване, изгаряне?
Мазната усмивка отново грейна на устните му.
— Виж ти, виж, скъпа, нима нямаш никаква представа как се съблазнява мъж! — — Той посегна встрани и сграбчи Сестра Черна за косата. — Виждаш ли, работата е там, че от тези редови Сестри си имам достатъчно. Имам и от другите, дето са се врекли на Пазителя. Признавам, че те са ми по-симпатични. — Той изви вежда. — Те все още могат да използват част от магията си.
Очите на Сестра Черна плувнаха в сълзи от болка, щом той я стисна за гърлото.
— Но си имам само един Прелат.
Стъпалата на Сестра Черна висяха на няколко милиметра над земята. Не можеше да диша, но не се опитваше да се съпротивлява. Ужасните му, мощни мускули блестяха на светлината на свещите.
Вените на ръката му изпъкнаха. Очите на Черна се ококориха, щом хватката му се затегна. Устата й зяпна във внезапен ужас.
— Е — обърна се Джаганг към останалите, — тя призна ли ви всичко за Хармониите? Разказа ли ви всичко за тях?
— Да! — веднага отвърнаха няколко гласа, надявайки се искрено той да пусне Черна.
Не всичко, помисли си Ан. Ако Зед успее да направи нещо, с Хармониите щеше да е свършено.
— Добре. — Той пусна жената на земята.
Сестра Черна се строполи на пода, стискайки гърлото си с ръце, докато отчаяно се бореше да си поеме въздух. Не успяваше. Джаганг бе прекъснал дихателната й тръба. Пръстите й започнаха да махат във въздуха. Докато лежеше свита в краката му, започна да посинява.
С отчаяни усилия Черна пропълзя до скута на Ан. Ан погали главата на бедната жена в израз на безпомощно съчувствие. Прошепна й любовта и опрощението си, а след това тихичко се помоли на Създателя и добрите духове.
Ръцете на Сестра Черна, гърчейки се в агония, се вдигнаха към кръста на Ан в благодарност. На Ан не й оставаше друго, освен да се моли Създателят да прости на своето чедо, издъхващо в гърчове в скута й. Накрая благодатната прегръдка на смъртта дойде.
Джаганг ритна бездиханното тяло встрани. Стисна с една ръка веригата на врата на Ан и без усилия вдигна жената на крака. Мътните сенки в мастилено черните му очи се впиха в нея така, че й прилоша.
— Струва ми се, можеш да се окажеш от полза. Може да ти изтръгна ръцете и да ги изпратя на Ричард Рал само за да го накарам да посънува кошмари. Може да те разменя за нещо ценно. Но не се притеснявай, ще ти намеря някакво приложение, Прелате. Отсега нататък си моя собственост.
— Може да притежаваш съществуването ми в този свят — с мрачна решителност отвърна Ан, — но не можеш да вземеш душата ми. Този дар от Създателя си е мой и само мой.
Той се изсмя.
— Какви прекрасни думи. — Той придърпа лицето й към своето. — Чувал съм ги и преди. — Веждите му се вдигнаха със задоволство: — Всъщност, като се замисля, май всяка от тези жени тук ми ги е казвала? Но знаеш ли какво, Прелате? Днес те като че ли поизлъгаха, нали? Предадоха те до една, когато можеха да избягат. Ако не друго, можеха да спасят твоя живот, без да излагат себе си на риск. Но избраха робството пред предложената от теб свобода. Бих казал, Прелате, че вече владея и душите им.
— В предсмъртния си миг Сестра Черна потърси мен, а не теб, Джаганг. Тя потърси доброто и любовта, макар че преди това ме предаде. Това, императоре, е белег за истинското намерение на душата.
— Въпрос на гледна точка. — Той сви рамене. — Какво ще кажеш, искаш ли да убия всички останали, една по една, за да видим отдадеността на всяка от тях, и накрая да преброим гласовете? За да е честно, бих ти предложил да се сменяме в убиването им — веднъж ти, веднъж аз. Аз убих своята. Твой ред е.
Ан не можеше да направи нищо друго, освен да стрелне с огнен поглед чудовището пред себе си. Той се изсмя гърлено.
— Не искаш ли? Е, значи не си толкова сигурна, че ще спечелиш в гласовете? — Той се обърна към Сестрите, които все още стояха на колене: — Днес имате късмет, скъпи мои. Прелатът пожела да помилва душите ви. — Мътният му поглед се върна върху Ан. — Между другото, вероятно се надяваш Хармониите да бъдат прогонени. Значи се надяваме на едно и също. Магията на мен ми е нужна, но ако трябва, мога да спечеля и по този параграф. Ако обаче Хармониите бъдат изгонени, за теб ползата ще е никаква. Нали разбираш, тези белезници и вериги са оплетени със заклинание, направено от другите ми Сестри. Знаеш за кои говоря. Сестрите на мрака. Както ти е известно, те използват Субстрактивна магия, а тя, скъпи ми Прелате, все още действа. Просто не искам да храниш напразни илюзии.