— Колко мило от твоя страна.
— Но не се ядосвай. Все ще ти намеря някакво полезно приложение.
Той повдигна ръка. Голите му рамене се издуха под кожения жакет. Бицепсите му бяха по-широки от кръстчетата на повечето жени в палатката.
— Засега обаче мисля, че предпочитам да си в безсъзнание.
Тя се опита да извика силата си. Дарбата й не отвърна. Видя как юмрукът му се приближава, но не можеше да направи нищо, за да го спре.
ЧЕТИРИДЕСЕТ И ШЕСТА ГЛАВА
ЗЕД СЕ ОГЛЕДА и се почеса по брадичката. Наоколо нямаше жив човек. Уличката беше странна — тясна и тъмна. Взря се в малката постройка в дъното. Тя също не светеше, изглеждаше изоставена.
Това беше добър знак.
Зед почеса Паячка по носа.
— Ти остани тук. Разбра ли? Чакай ме тук.
Кобилата отметна глава назад и изцвили одобрително. Зед усмихнат я почеса зад ухото. В отговор животното долепи чело до гърдите му в знак, че няма нищо против да прекарат в тази поза целия следобед.
Наречена така заради голямото паякообразно черно петно на кадифената задница, Паячка се оказа страхотна покупка независимо от високата цена. Кобилата беше млада, силна и пълна с живот, обичаше да тича, а от време на време се впускаше във вдъхновен галоп. Беше го докарала до Тоскла за забележително кратко време.
След пристигането си Зед разбра, че страната вече се нарича Андерия. Всъщност неосведомеността му за малко да завърши с травма след срещата с някакъв местен, който си беше втълпил, че Зед използва старото име на родината му, за да го засегне. За щастие Паячка не беше наясно със странната чувствителност на някои хора към определени думи и с удоволствие се впусна в неудържим галоп.
Зед, лишен от помощта на дарбата си, уязвим и освен това страдащ под бремето на годините си, си бе представял дълго и трудно пътуване пеш през Дивото. Но благодарение на магията на късмета на третия ден, откакто бе напуснал селото на Калните, попадна на човек, който се оказа търговски пътник. Тъй като му се налагаше често да посещава различни клиенти, човекът разполагаше с няколко коня. Можеше да си позволи да се лиши от единия, докато стигне до местоназначението си — особено при цената, която му предложи Зед. И така Паячка смени собственика си.
И страшното пътешествие, което Зед бе начертал в мислите си, се оказа забележително кратко и съвсем не неприятно — като се изключат моментите, когато се сещаше за целта на пътуването до Андерия.
Успя да премине границата заедно с цяла редица каруци, продавачи и търговци от всякакъв вид. Благодарение на червено кафявата си роба със сребърен брокат на ръкавелите и златен около врата и надолу към гърдите и със златна тока на червения копринен колан, той лесно минаваше за почтен търговец. Каза на офицерите на границата, че притежава овощни градини на север и пътува за Феърфийдд, за да подпише договори за продажба на стоката си.
По вида на войниците на границата отсъди, че Андерианците разчитат прекалено много на Домини дирч. Отдавна не бе посещавал страната, известна някога като Тоскла, но си спомняше, че едно време границата се пазеше от цяла армия добре обучени войници. През всичките тези години нещата явно се бяха развили в низходяща посока, докато най-сетне войниците придобият днешния си разпуснат и неугледен вид.
Зед забеляза, че Паячка е наострила уши към къщата в дъното на уличката. Цялото тяло на животното бе под напрежение. Зед си помисли, че в някои отношения конете притежават качествата на някогашната му магия. Това не го зарадва особено. Предпочиташе магията му да се върне.
След като погали успокоително Паячка и й повтори да го чака на мястото си, се насочи към дъното на тясната уличка.
Високата и плътна дървена ограда, обикаляща къщата, спираше слънчевата светлина. Въпреки това от двете страни на пътечката през двора растяха всякакви цветя и билки. Доста от тях почти не се нуждаеха от светлина. Имаше обаче и някои изключително редки видове, хилави и болнави от липсата на подходящи условия.
Зед внимателно постави крак на всяко от трите стъпала пред вратата. Подобна предпазливост не беше излишна, ако това наистина бе мястото, което търсеше. През процепа в завесите видя, че вътре е тъмно. Не забеляза наблюдаващи го очи, но силно подозираше, макар да не можеше да се опре на магията си, за да е сигурен, че те са все пак някъде там.