— Съжалявам, Франка — съчувствено каза той. — Животът, или нека по-добре кажа любовта, понякога изглежда наистина нечестна. Поне в конкретния момент. Но един ден.
Франка сложи край на темата с махване на ръка — повече за себе си, отколкото за него, както го разбра той. Отново го погледна.
— Зед, поласкана съм, че дойде при мен — всъщност поласкана съм, че изобщо ми помниш името. Но какво ти дава основания да мислиш, че мога да ти помогна? Ти притежаваш много повече сила от мен. Поне някога беше така.
— За да бъда искрен докрай, трябва да ти призная, че не съм дошъл да търся помощ от теб по начина, по който вероятно си мислиш. Дойдох, защото като млад магьосник научих, че това е мястото, където са погребани Хармониите — в Тоскла, или Андерия, както се нарича днес.
— Така ли? Никога не съм го знаела. Къде по-точно?
Зед разпери ръце.
— Надявах се да науча от теб. Ти беше единственият човек, за когото се сетих, че познавам тук. Така че дойдох да те потърся. Имам нужда от помощ.
— Съжалявам, но наистина нямам представа къде би могло да се намира това място. — Тя отново вдигна чашата си и замислено отпи. — Но ако, както казваш, Хармониите не могат да вземат душата на внука ти, възможно е да бъдат изтикани обратно в света на мъртвите. Може да не трябва да правим каквото и да било. Проблемът може да изчезне от само себе си.
— Да, съществува такава вероятност, но не бива да забравяш природата на отвъдния свят.
— В смисъл?
Зед посочи външния кръг на Милостта, инкрустиран върху плота.
— Тук започва отвъдният свят и свършва животът. — Той плъзна ръка по ръба на масата. — Отвъд тази линия е вечността. Тъй като отвъдният свят е вечен, времето там е без значение. Когато прекрачим прага му, има начало, но край не съществува — тоест там няма понятие за време.
Единствено тук, в света на живите, времето е определено от начало и край, които му осигуряват отправни точки и го изпълват със смисъл.
Хармониите са извикани от онова лишено от понятие за време място отвъд и извличат силата си оттам, така че за тях времето също не означава нищо.
Може би наистина, ако не получат душата, заради която са прекрачили воала, те ще бъдат изтласкани обратно в отвъдния свят. Но не бива да забравяме, че за същества, лишени от понятие за време, времето в нашия свят може да изглежда като миг, в който изчакват да видят дали ще успеят или в който се радват на разрушението и смъртта, които носят със себе си. Но това, което за тях е миг, за нашия свят може да се окаже хилядолетие. Или десет хилядолетия, които в очите им няма да са повече от нищо незначеща искрица във времето — особено при положение, че те са същества без души и реално не знаят какво е живот.
Тя слушаше с внимание всяка негова дума, явно жадна за разговори, които единствено хората, родени с дарба, можеха да водят помежду си.
— Да, разбирам. — Тя вдигна пръст във въздуха. — Това означава, че могат да си заминат още днес, просто да изчезнат, докато си говорим, безкрайно объркани от един толкова различен свят, след като установят, че са принудени да действат във враждебните рамки на времето. Та нали дните на душата, която търсят, са преброени на този свят. И те трябва да я открият, докато е жива.
— Добре изложени и смислени разсъждения, но докога трябва да чакаме? В един момент ще стане твърде късно за възстановяването на магията. Със сигурност вече има доста хора, чието състояние е на ръба на трагичното заради отслабването на магията. Колко време ще мине, докато те загинат? Видях лехата наблюдавци, които си засадила пред дома си. — Зед вдигна вежда. — И още по-лошо, колко ли време ще мине, докато се срине магията на същества като гамбитовия молец? Ами ако житото, което расте в момента, вече е отровено?
Тя извърна лице, помръкнало от черни мисли.
Тъй като не я познаваше добре, Зед не допълни и нещо друго — че без магията Джаганг и Императорският орден стават още по-могъща сила. Без магията много от онези, които се бореха срещу тях, щяха да измрат, щеше да се стигне до кръвопролития, които нямаше да доведат до нищо добро.
— Франка, като пазители на воала, защитници на беззащитните магически същества и проводници на мисията на магията до човечеството, трябва да направим всичко възможно. Не знаем къде се намира линията, отвъд която помощта става безсмислена.
Тя кимна замислено.
— Да. Да, прав си, разбира се. Защо ти е да знаеш къде се намира обиталището на Хармониите? Какво ще ти помогне това?