Дългият кол, с който се удряше Домини дирч, стоеше непокътнат на мястото си. Никой от двамата на платформата дори не бе го доближил. Никой не бе използвал приспособлението за отключване на смъртоносното оръжие.
— Какво правите! — изкрещя им тя. — Как го задействахте! Да не сте се побъркали! — Тя погледна през рамо към кървавата купчина кости, която само допреди миг бе Търнър.
Пръстът й раздра въздуха пред лицата им.
— Вие го убихте! Защо? Какво ви стана!
Емелин бавно поклати глава.
— Не съм мърдала и крачка от тук.
Брайс започна да трепери.
— Нито пък аз. Сержант, не сме удряли това нещо. Кълна се. Дори не бяхме близо до него. Никой от двама ни не беше близо. Не сме направили нищо.
Докато се взираше с неразбиращи очи в тях, Беата осъзна, че чува далечни писъци. Взря се през полето към съседния Домини дирч. Забеляза щуращи се бясно във всички посоки хора, сякаш целият свят беше подивял.
Обърна се и погледна на другата страна. И там бе същото — хора, които крещяха и се мятаха неистово насам-натам. Беата вдигна ръка над очите си и се взря в далечината. Пред съседния Домини дирч също имаше останки от войник.
Естел Ръфин и ефрейтор Мари Фовел стигнаха до купчината плът, останала от Търнър. Естел, стиснала косата си, започна да крещи. Мари се извърна встрани и заповръща.
Така я бяха учили. Така се правеше. Говореше се, че е така от хилядолетия.
Всеки взвод от всеки Домини дирч изпращаше патрул по едно и също време, за да огледа района. По този начин ако нещо или някой се промъкваше наблизо, нямаше как да се скрие — все щеше да попадне на някой от патрулиращите войници.
Не беше само нейният. Всеки Домини дирч по граничната линия бе зазвънял по собствена воля.
Калан се бе вкопчила в ръката на Ричард, който още беше дошъл на себе си от болката. Тя не можеше да разгърне свитото му на топка тяло. Нямаше представа какво става, но поне едно знаеше: той очевидно бе изправен пред смъртна опасност.
Калан чу крясъка му. Видя го как полита от седлото и пада на земята. Само дето не знаеше причината.
Първата й мисъл бе „стрела“. Ужаси се при мисълта, че може да е бил уцелен от вражески лък и вече да е мъртъв. Но кръв нямаше. Потиснала чувствата си, продължаваше отчаяно да търси следи от кръв, но така и не намери нищо.
Огледа хилядата Д’Харански войници около тях. В първия миг, щом Ричард изкрещя и политна от коня, без да им е дала каквато и да е заповед, всички като един се бяха впуснали в действие. Мечовете моментално напуснаха ножниците. Бойните брадви скочиха в стиснатите юмруци. Копията се насочиха напред. Най-близките до тях наскачаха от конете си, готови за бой с оръжия в ръце. Следващият защитен кръг бойци извърнаха конете си навън, готови да се впуснат напред срещу врага. Най-външните също тъй бързо се разпръснаха да огледат местността за вражеско присъствие.
Калан през целия си живот се бе движила сред войници и армии и познаваше структурата им. По реакциите на мъжете около нея можеше да съди, че Д’Харанските войници са толкова добри, колкото изглеждат. Нямаше нужда да дава каквито и да е заповеди. Те бяха предприели всички защитни маневри, които тя можеше да очаква от тях, при това по-бързо, отколкото би могла да им даде заповеди.
Майсторите на острието от Бака Тау Мана затегнаха плътен обръч около нея и Ричард с блеснали в ръцете мечове. Както и да ги атакуваха, със стрели, копия или нещо друго, Калан не можеше да си представи по-добра защита за Господаря Рал. Ако не друго, поне многочислеността на плътно наобиколилите ги войници нямаше да позволи проникването на стрела.
Калан, смутена от внезапните действия, се притесни, че Кара сигурно ще се ядоса, задето е допуснала нещо лошо да се случи на Ричард. Нали бе обещала на Морещицата да се грижи за него — сякаш бе длъжна да го прави.
Ду Чайлу си проправи път през майсторите на острието и коленичи от другата страна на Ричард. Носеше мях с вода и парцал, за да бинтова евентуалната рана.
— Откри ли мястото?
— Не — призна Калан и продължи да го оглежда.
Притисна длан отстрани на лицето му. Ситуацията й напомни онзи път, когато бе болен от чума, не на себе си от треската и без да знае къде се намира. Сега не можеше да става и дума за болест — не и при положение, че всичко бе станало буквално за секунди. Но лицето му сякаш наистина гореше в треска.
Ду Чайлу го обърса с влажна кърпа. Калан забеляза, че другата жена също е силно притеснена.