— Сега — заключи Ан, — магията на връзката с Ричард като Господаря Рал не действа, но и тази на Джаганг е мъртва. Така че аз все още съм в безопасност от пътешественика по сънищата. — Тя се изкикоти. — Искам да кажа, поне докато не влезе лично в палатката ми.
Алесандра също се засмя.
Ан намести окованите си с белезници ръце в скута си, повдигайки ги достатъчно, за да може да кръстоса крака.
— Когато Хармониите се върнат при твоя господар в отвъдния свят, връзката с Ричард отново ще задейства и аз пак ще съм защитена от магията на Джаганг, която ще започне отново да действа. В цялата тази ситуация това е единственото, което ми дава сили — да знам, че съм защитена от Джаганг.
Алесандра стоеше безмълвна.
— Разбира се — добави Ан, — предполагам за теб също е облекчение Джаганг да не навестява съзнанието ти поне за известно време.
— Човек не разбира кога той е в него. Не чувстваш нищо по-различно. Освен ако Джаганг не пожелае да узнаеш.
Ан не каза нищо и Алесандра приглади роклята си.
— Въпреки всичко мисля, че не знаеш какво говориш, Прелате. Пътешественикът по сънищата е в съзнанието ми точно в този момент и ни наблюдава.
Тя вдигна очи, в очакване Ан да й опонира. Вместо това Ан каза:
— Просто си помисли върху това, Алесандра. Помисли си.
Сестра Алесандра взе паницата.
— Най-добре ще е да тръгвам.
— Благодаря ти, че дойде, Алесандра. И за супата. А също и че поседя с мен. Радвам се, че се срещнахме отново.
Алесандра кимна и се измъкна от палатката.
ПЕТДЕСЕТА ГЛАВА
МАКАР ЕДВА ЗАБЕЛЕЖИМО, тревистото поле точно пред поста на Беата бе леко повдигнато в сравнение с околния релеф, така че там се вървеше по-лесно, с по-стабилна крачка, особено за конете. След последните дъждове по-ниската местност вдясно се бе превърнала в кална, блатиста ливада. Вляво положението бе не по-различно. Поради уникалния релеф на този район хората избираха да пресекат границата през поста на Беата, покрай нейния Домини дирч, по-често отколкото през останалите. Особено след дъжд.
Не че имаше кой знае каква навалица. Но онези, които идваха към Андерия откъм тревистите полета на Дивото, бяха склонни да предпочетат именно нейната застава.
На Беата й доставяше удоволствие да носи отговорност, да преценява хората и да разрешава или не влизането им в страната. В случаите, когато й се струваше, че пътникът не бива да бъде пускан в Андерия, го препращаше към граничната служба, където съответните войници се заемаха с него.
Беше страхотно да си отговорен за нещо важно, вместо да бъдеш безпомощен и безполезен. Сега тя можеше да взема решения.
Освен това срещата с чужденци винаги бе вълнуваща — даваше й нещо различно, възможност да поговори с хора, идващи отдалеч, или пък да разгледа странните им дрехи. Рядко пътуваха повече от двама-трима души накуп. Но винаги търсеха нея — нали тя беше главната.
Но в тази ясна слънчева утрин сърцето й биеше бясно в гърдите. Той път хората, които приближаваха, бяха по-различни. И значително повече от двама-трима. Този път сякаш наистина приближаваше заплаха.
— Карин — заповяда тя, — бъди готова при кола.
Хакенката примигна насреща й.
— Сигурна ли сте, сержант? — Карин имаше крайно лошо зрение. Рядко виждаше по-надалеч от тридесетина метра, а приближаващите хора бяха далеч на хоризонта.
Подобна заповед Беата не бе издавала никога досега — някой да застане в готовност до кола. Най-малкото не и когато насреща идваха хора. Разбира се, бяха се упражнявали да изваждат инструмента за удряне на Домини дирч, но никога не в реална ситуация. В нейно отсъствие заместниците й трябваше да решават кога да го използват, ако видят, че приближава опасност. Но сега тя бе тук и решението се падаше на нея. Тя бе главната. Другите й бяха подчинени.
От ужасния инцидент насам бяха поставили допълнителна преграда пред мястото, където стоеше колът, макар да знаеха, че не самият инструмент бе задействал оръжието. Никой не им заповяда да го сторят. Но Беата реши, че ще е по-добре да има още едно препятствие между кола и Домини дирч. Това ги успокояваше, че все пак са направили нещо във връзка с ужасния инцидент — макар реално да не беше нищо.
Никой не знаеше защо се бяха раззвъняли всички Домини дирч.
Беата избърса потните си длани в хълбоците.
— Сигурна съм. Действай.
В други случаи беше лесно да се прецени, че приближаващите хора са безобидни. Търговци с каруцата, представители на някои от номадските племена в Дивото, дошли да търгуват с войниците по границата — Беата никога не ги пускаше в Андерия, — продавачи на различни стоки, сменили маршрута си по една или друга причина, а дори понякога и специални Андериански части, завръщащи се от далечни разузнавателни мисии.