Тези Андериански части не бяха от обикновените войници на Андерианската армия. Бяха специални. Състояха се само от мъже и й изглеждаха калени и опитни. Те не обръщаха никакво внимание на редовите служещи като Беата.
Веднъж, докато приближаваха към поста й, тя им бе заповядала да спрат. Знаеше кои са, защото капитан Толберт вече бе инструктирал взвода й и им бе наредил да ги пускат свободно, без никакви пречки. Тя просто искаше да ги попита като колега по служба дали имат нужда от нещо.
Те дори не я чуха и дори и не понечиха да спрат. Водачът им само се усмихна надменно и продължи да язди начело на колоната огромни мъжаги.
Но приближаващите сега хора не бяха от тези специални части. Беата не знаеше как да ги определи, само смътно усещаше, че представляват сериозна заплаха. Бе успяла да различи стотици войници в тъмни униформи, спрели на хоризонта.
Дори от това огромно разстояние изглеждаха застрашително.
Беата хвърли поглед встрани и видя как Карин издърпва кола. Анет й се притече на помощ.
Тя скочи към тях и стисна кола преди двете жени да са успели да замахнат с него.
— Не ви е дадена заповед! Какво ви става? Отдръпнете се.
— Но, сержант — оплака се Анет, — това са войници, много войници. При това не от нашите. Това поне е очевидно.
Беата я блъсна.
— Правят ни знак, нима не виждате?
— Но, сержант Беата — проплака Анет, — те не са от нашите. Нямат работа.
— Дори не знаеш по каква работа идват! — Беата бе уплашена и ядосана, че Карин и Анет едва не бяха ударили оръжието на своя глава. — Да не сте се побъркали? Дори не знаете кои са. Можеше да убиете невинни хора. Тази нощ, както и през цялата следваща седмица, сте наказани с по едно допълнително дежурство за неспазване на заповеди. И двете! Ясно ли е?
Анет сведе глава. Карин отдаде чест, не знаейки как е редно да се отговори в такъв случай. Беата би се ядосала на всеки от взвода си, опитал се да удари Домини дирч по своя воля, но дълбоко в себе си се радваше, че в момента провинилите се бяха двете Хакенки, а не Андерианките.
На хоризонта се виждаше човек, размахващ бяло знаме, закачено на върха на кол или копие. Беата нямаше представа на какво разстояние убива Домини дирч. Може би ако Анет и Карин го бяха ударили, нямаше да засегне приближаващите хора. Но след случилото се с Търнър тя се надяваше никога повече да не става свидетел на задействането на оръжието, когато пред него има хора — освен, ако те не нападаха недвусмислено.
Беата видя, че войниците стоят на място, а към поста й се приближават само няколко души. Такива бяха правилата, както ги бяха учили Беата и взводът й. Приближаващите бяха длъжни да размахат бяло знаме, а ако са много, да пуснат напред само водачите си, които да кажат на войниците по каква работа идват и да поискат разрешение за влизане.
Приближаването на няколко души не можеше да представлява заплаха. Домини дирч можеше да убие враг дори само на крачка разстояние. Смъртта беше неизбежна. Разстоянието всъщност бе без значение. Както и броят на хората.
Приближаваха четирима души — двама на кон и двама пеш. Останалите не помръдваха от местата си. Когато скъсиха разстоянието, Беата различи двама мъже и две жени. Едната двойка яздеше, другата вървеше пеш. Нещо в жената на коня…
Щом Беата си даде сметка коя би могла да бъде тя, сърцето й мигновено се качи в гърлото.
— Виждате ли? — обърна се тя към Карин и Анет. — Можете ли да си представите какво щеше да стане, ако бяхте ударили това нещо? Можете ли да си представите?
Двете жени, зяпнали, гледаха с широко отворени очи приближаващата четворка. Коленете на Беата омекнаха при мисълта за това какво би могло да стане.
Обърна се и се закани с юмрук на двете.
— Веднага махнете това нещо. И да не сте посмели да се приближавате до Домини дирч. Ясно ли е?
И двете отдадоха чест. Беата се обърна и се спусна по стълбата, прескачайки по две стъпала наведнъж. През целия си живот никога не си бе представяла, че може да й се случи подобно нещо.
Никога не си бе и помисляла, че изобщо е възможно да срещне очи в очи самата Майка Изповедник.
Стоеше, притаила дъх, както и останалите от взвода й, докато жената в дълга бяла рокля приближаваше към поста. От дясната страна на Майката Изповедник яздеше мъж. Другата двойка вървяха пеш. Жената беше бременна. Мъжът до нея, отляво на Майката Изповедник, бе облечен в провлечени дрехи с неопределен вид. Носеше меч, но прибран в ножница.