Ездачът до Майката Изповедник бе съвсем различен. Беата никога не бе виждала подобен човек, целият облечен в черно, със златоткано наметало, развяващо се на вятъра. Видът му я остави без дъх. Запита се дали е възможно това да е онзи, за когото се говореше, че ще се жени Майката Изповедник: Господаря Рал. Този тук със сигурност имаше господарски вид. Всъщност май беше най-внушителният мъж, когото Беата някога бе виждала.
Тя се провикна към двете жени на платформата:
— Слезте долу!
Двете мигновено изпълниха заповедта и Беата строи целия си взвод. Ефрейтор Мари Фовел, Естел Ръфин и Емелин застанаха от дясната й страна. Двете Хакенки, слезли от платформата, се подредиха до тримата Андерианци — Норис, Карл и Брайс, от лявата й страна. Всички се изпънаха в права линия и впериха очи в приближаващите четирима.
Щом Майката Изповедник слезе от коня си без каквито и да е заповеди Беата и целият й взвод паднаха на колене. Всички сведоха глави. Докато се отпускаше надолу, Беата забеляза красивата бяла рокля на Майката Изповедник и буйния водопад от дълга кафява коса. Беата никога не бе виждала подобна коса — толкова дълга и красива. Бе свикнала с тъмните коси на Андерианците, както и с червенокосите Хакенци, така че коса, искряща с медно кафяви отблясъци на слънчевата светлина, й се стори толкова необичайна гледка, че придаваше на жената почти неземен вид.
Беата бе доволна, че главата й е сведена, та не се налага да среща погледа на Майката Изповедник. Само нечовешкият страх потискаше огромното й любопитство.
През целия си живот бе слушала истории за силата на Майката Изповедник, за магиите й, за това как може да превръща хора в камъни, ако не й се понравят, и да върши куп други далеч по-страшни неща.
С мъка си пое въздух, едва сдържайки паниката си. Тя бе едно най-обикновено Хакенско момиче, което изведнъж се почувства не на място. Никога не бе очаквала, че ще се окаже очи в очи с Майката Изповедник.
— Станете, деца мои — чу се глас над тях. Дори само звукът на този глас — толкова нежен, толкова чист и както изглеждаше, мил — до голяма степен успокои страха й. Не бе си представяла, че Майката Изповедник може да има толкова женствен глас. По-скоро го бе чувала във въображението си като някакъв нечовешки звук, излязъл от света на мъртвите.
Беата се изправи на крака заедно с останалите войници от взвода си, но главата й остана сведена — все още се страхуваше да погледне директно Майката Изповедник. Беата никога не бе получавала инструкции как да се държи в присъствието на самата Майката Изповедник, тъй като това бе нещо, което никой не бе си представял, че е възможно да се случи на нея — едно обикновено Хакенско момиче. Но ето че се случваше.
— Кой е главният тук? — беше гласът на Майката Изповедник, все още приятелски звучащ, но с непогрешими нюанси на власт в него. Добре поне че не звучеше така, сякаш възнамерява да изпрати срещу някого светкавица.
Беата пристъпи напред, но погледът й остана забит в земята.
— Аз съм, Майко Изповедник.
— И ти си?
Бясно препускащото сърце на Беата отказваше да се успокои. Тя не можеше да спре да трепери.
— Ваш смирен слуга, Майко Изповедник. Сержант Беата.
Беата едва не изскочи от кожата си, когато едни пръсти повдигнаха брадичката й. И в следващия момент гледаше право в зелените очи на Майката Изповедник. Сякаш пред нея стоеше висок, красив, усмихнат дух.
Добър или не, Беата все едно стоеше като вцепенена, обзета от нов прилив на ужас.
— Радвам се да се запознаем, сержант Беата. — Майката Изповедник посочи към лявата си страна: — Това са Ду Чайлу и Джиаан, наши приятели. — Тя положи ръка на рамото на едрия мъж до себе си. — А това е Господарят Рал — каза след малко и на устните й блесна усмивка.
— Моят съпруг.
Погледът на Беата най-сетне се плъзна към Господаря Рал. Той също се усмихваше приятелски. Беата никога не бе виждала високопоставени особи да й се усмихват по такъв начин. И всичко това бе, защото се бе записала към Андерианската армия, за да накара злата си Хакенска природа да върши добро.
— Имаш ли нещо против да се кача да разгледам Домини дирч, сержант Беата? — попита Господарят Рал.
Беата се покашля.
— Ами хм, не, сър. Не, сър. Моля, ще се радвам да ви покажа Домини дирч. Искам да кажа, за мен ще е чест. Искам да кажа, за мен ще е чест да ви покажа Домини дирч.
— А хората ни — попита Майката Изповедник, помагайки на Беата да спре със заекването си. — Може ли да приближат, сержант Беата?