Той въздъхна.
— Не се изисква образование, сержант Беата, за да видиш онова, което е точно пред очите ти. Използвай главата си.
Беата стоеше безмълвна, неспособна да продължи разговора. Човекът срещу нея бе наистина важна особа. Беше слушала да се говори за Господаря Рал, за това колко могъщ е той, за това, че е магьосник, притежаващ силата да превърне деня в нощ, небето в земя. Не бе човек, управляващ само една страна като Министъра на културата и Суверена, а предводител на тайнствената Д’Хара, завзел и Средната земя.
Но освен това бе и човекът, оженил се за Майката Изповедник. Беата забеляза погледа в очите на Майката Изповедник, когато тя се обръщаше към Господаря Рал. По този поглед Беата разбра, че тази жена обича и уважава мъжа до себе си. Беше ясно като бял ден.
— Няма да е зле да се вслушаш в думите му — каза бременната жена. — Освен всичко останало, той е и Търсач на истината.
Беата зяпна. Успя да проговори преди страхът да е сковал гърлото й.
— Искате да кажете, че мечът, който носите, е Мечът на истината, сър?
Оръжието му й изглеждаше най-обикновено, не много по-различно от нейното. Имаше черна кожена ножница, без нищо специално, и обвита в кожа дръжка.
Той погледна надолу и извади меча от ножницата, после го върна обратно.
— Това ли? Не това не е Мечът на истината. Не го нося със себе си в момента.
Беата не посмя да попита защо. Толкова й се искаше да бе видяла истинския меч. Той притежаваше магия. Това вече щеше да е истинска сензация — да види с очите си Меча на истината, за който Фич толкова много мечтаеше. Да го види вместо него. Сега, когато бе в армията и отговаряше за Домини дирч, тя щеше да постигне много повече от него.
Господарят Рал се бе извърнал към огромното оръжие. Явно бе забравил присъствието на всички останали и бе потънал в покритата с мъх каменна повърхност пред себе си. Стоеше неподвижен като камък. Почти се бе слял с оръжието.
Ръката му се повдигна да го докосне.
Жената го сграбчи за китката и го спря.
— Не, съпруже мой. Не го докосвай. В него има…
Господарят Рал се извърна и я погледна в очите, за да довърши изречението й:
— Зло.
— Значи го чувстваш?
Той кимна.
Разбира се, че в него има зло, искаше да им каже Беата. Нали е направено от Хакенци. Тя сбърчи чело в недоумение. Жената го нарече „съпруже“, но Майката Изповедник каза, че той е нейният съпруг.
Господарят Рал, забелязал, че войските му се приближават, тръгна надолу по стълбата, прескачайки по две стъпала наведнъж. Жената остана още миг край Домини дирч, после тръгна след него.
— Съпруже? — Беата не успя да сдържи въпроса си.
Онази повдигна брадичка и се извърна към нея.
— Да. Аз съм съпругата на Господаря Рал, Търсача, Кахарин, Ричард.
— Но но Майката Изповедник каза…
Жената сви рамене.
— Да. И двете сме негови съпруги.
— И двете? Две?
Жената заслиза по стълбата.
— Той е важен човек. Може да има повече от една съпруга. — Жената спря и се обърна: — Някога аз имах петима съпрузи.
Беата изпрати жената с ококорени очи. Утринният въздух се изпълни с тропота на приближаващата конна армия. Беата никога не си бе представяла по-страховити на вид мъже. Беше доволна от своето обучение. Капитан Толберт й бе казал, че с нейното обучение може да защитава Андерия от всякакви нашественици, дори като тези.
— Сержант Беата — повика я Господарят Рал.
Беата се приближи до перилото пред камбаната. Той бе спрял на средата на пътя до коня си и се бе обърнал назад. Майката Изповедник тъкмо хващаше юздите на своя. Кракът й бе на стремето.
— Да, сър?
— Предполагам не сте удряли това нещо преди около седмица?
— Не, сър, не сме.
Той се обърна към коня си.
— Благодаря, сержант.
— Но точно преди около седмица то само се задейства.
Господарят Рал замръзна на място. Бременната жена се завъртя. Майката Изповедник, наполовина качила се на коня си, скочи обратно на земята.
Беата се спусна надолу по стълбата, за да не се налага да крещи на висок глас ужасяващите подробности около инцидента. Другите от взвода й се бяха дръпнали назад зад Домини дирч, като не искаха да застават на пътя на толкова важни хора. По-скоро, помисли си Беата, опасявайки се да не би Майката Изповедник да реши да ги изпепели с поглед. Беата все още се страхуваше от тази жена, но страхът й бе някак по-овладян.
Господарят Рал изсвири към войниците си и им махна да побързат покрай Домини дирч, да се скрият от полето на опасността, в случай че оръжието реши отново да се задейства само. Докато от двете страни на огромната камбана галопираха стотиците мъже, Господарят Рал се спусна към Майката Изповедник, бременната жена и другия мъж, подканвайки ги да се скрият зад каменната платформа.